Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
През този ден в Цюрих времето било много хубаво. Дъждът, който валял непрекъснато предишните два дни, спрял, небето се изчистило от облаците и изгряло слънце. В тези краища късната есен никога не е студена, както и зимата, но през този ден всичко напомняло пролет. И дори големите бяло-сини трамваи празнично святкали с идеално чистите си стъкла, в които се отразявало синьото небе.
Ето защо експертът от солидната Банка Лео, вече не съвсем младият Жан-Пол Диво, тръгнал на работа по костюм въпреки протестите на жена си. За всеки случай той си взел чадър. Банката била наблизо и Диво никога не ходел с кола. През този ден трябвало да пристигне контейнер със златни суверени от Лондон. Както обикновено контейнера получавали и доставяли в подземието на банката сигурни и проверени хора начело с доверения Карл Бренер. Те знаели, че най-напред трябвало да проверят целостта на пломбите и печатите на контейнера. Това всъщност не бил контейнер, а по-скоро доста голям металически сандък с тъмен цвят, който външно не представлявал нищо особено.
В присъствие на заместник-директора, завеждащия хранилището и касиера, в подземието на банката прегледали печатите и пломбите. Всички били цели. Отворили контейнера и сложили монетите в сметачната машина, на чието светлинно табло се изписало, че в контейнера има точно толкова златни монети, колкото трябвало да бъдат. Опаковката и вътрешността на контейнера (облицовката от пенопласт с кремав цвят) — всичко било както обикновено.
Комисията подписала акта за приемане на монети с познатия профил на британската кралица Елизабет II и пристъпила към следващата операция — проверка на част от монетите, за да се види дали между тях няма фалшиви. Трябва направо да кажем, че към този стадий от проверката комисията се отнасяла несериозно. Ако е установено, че контейнерът е пристигнал цял и не-вредим от английската банка, за какви фалшиви монети може да става дума? Наистина монетите, които постъпват в английската банка, идват не само от монетния двор.
Докато членовете на комисията безгрижно пиели кафе и си разказвали последните клюки, Жан-Пол Диво седнал зад големия оптически прибор, който едновременно напомнял и микроскоп, и проектор. В него при голямо увеличение автоматично се сверяват параметрите на монетата и детайлите й с изходния образец. При най-малкото несъвпадение, дори ако експертът се е разсеял за секунда, се раздава дрезгав звук на зумер. Приборът позволява бързо да се проверят много монети. Почти веднага след началото на проверката Жан-Пол забелязал на екрана, че зъбците от страни на монетата не съвпадат с образеца. Веднага се раздал и звукът на зумера. Приборът отбелязал, че монетата се различава от образеца и по тегло. След внимателно взиране в изображението можело да се забележи, че детайлите й не са така ясни, както на оригинала. Така става във фотографията, когато фотографът не успее добре да фокусира апарата.
Оттук, от подземието на Банка Лео в Цюрих, се разпространила паниката, която имала печални последствия за авторитетния британски суверен. Жан-Пол Диво успял да намери доста фалшификати в контейнера. Няма да цитираме подробности от телефонните разговори между Цюрих и Лондон, нито от разменените телекси — същността не е в това. В Лондон след получаване на съобщението от Швейцария експертите от Английската банка се хвърлили внимателно да проверяват златните суверени, които били в сейфовете, и за кратък срок открили няколко хиляди фалшиви монети. Всички експерти били единодушни, че това е най-блестящата фалшификация в историята на Англия. Според констатацията на представител на кралския монетен двор „това е може би най-опасната фалшификация, с която се срещали някога“.
„Световната репутация на британския златен суверен — меланхолично констатирал «Сънди таймс» — се оказала силно подкопана от потока блестящи фалшификати“. Трескавата проверка в други банки и на лондонските пазари за злато (а в столицата те са пет) довела до откриването на още няколко стотици фалшификати. Много частни лица, сред тях и нумизмати, побързали да дадат за проверка в банката своите монети, повечето от които се оказали фалшиви. Дирекцията на лондонските пазари за злато се обърнала към Международното бюро за борба с фалшификаторите на монети, чието седалище е в столицата на Англия, с молба да помогне за откриването им. Както съобщил вестник „Таймс“, начело на бюрото стоял опитен и енергичен експерт, който много години работел в кралския монетен двор. Това бюро издава свой бюлетин и е тясно свързано със Скотланд Ярд и Интерпол. Цената на устойчивия дотогава суверен започнала да спада. През февруари 1978 г. той струвал вече 27 фунта, а през април — 25. Работата станала толкова сериозна, че и петте лондонски пазара за злато отказали да приемат суверени. Но по какво се различавали фалшивите суверени от истинските? От евтина сплав ли били направени? Или по-лошо, били само позлатени?