Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
ЕХО ОТ ЗЛАТНАТА ТРЕСКА
Един от феномените в историята на фалшифицирането на пари е възраждането на отдавна забравения „бизнес“ — фалшифицирането на монети.
Било е време, когато металическите парични знаци били главен обект на вниманието на фалшификаторите. Дори самото название на това противоправно деяние както в руския, така и в някои други езици означава фалшифициране на металически монети. Някои от „майсторите“ в тази работа постигнали големи успехи. На първо място към тях се отнася немецът Бекер. Американската изкуствоведка и археоложка Сона Коул, ровейки се в архивите, открила толкова свидетелства за безупречната му работа, че причислила Карл Вилхелм Бекер към гениите на XIX в.
Преди всичко Бекер бил много добър историк и познавач на нумизматиката. Затова той фалшифицирал само старинни и поточно древноримски и древногръцки монети. И тъй като повечето от тези монети били златни, Бекер ловко покривал фалшивите монети с позлата.
С масовото разпространение на книжните пари фалшифицирането на металически монети изгубило смисъл и само от време на време се появявали занаятчии, които правели например „дублоните“ на Филип II с изображение на шведския крал Карл XII за колекционерите-нумизмати.
Но през XX в. и в тази противоправна дейност настъпили значителни изменения във връзка със задълбочаването на общата криза на капитализма и предизвиканите от нея поскъпване и инфлация. Неустойчивостта на финансовата система на Запад, крушението на световната валута — долара, подтикнали еснафите да купуват онова, което не само не се обезценява, а от ден на ден повишава своята стойност.
Така възникнала знаменитата „златна треска“. За кратък срок цената на златото се повишила близо 30 пъти. Естествено още повече се е повишила цената на златните монети. Това открило нова, впечатляваща страница в историята на фалшифициране на пари.
Това била наистина нова страница. Известният английски познавач на нумизматиката Джоузеф Едмъндсън пише във вестник „Дейли телеграф“: „Съвременният фалшификатор вече няма нищо общо с онзи необразован престъпник, който с ръчно направена матрица сече монети в някое подземие, при това от случайно попаднал му под ръка метал. Днешният «специалист» е завършил престижно висше учебно заведение, той е опитен инженер-металург и се занимава със своя бизнес в работилница, пълна с най-ново електронно оборудване. Той сече златни монети от истинско злато и редките дребни монети точно от такъв метал, от който са сечени.“
Да, наистина напоследък фалшифицирането на металически парични знаци стана много доходна работа. Онези, които се занимават с този бизнес, чудесно познават всички особености на древните монети и ги фалшифицират почти съвършено със съвременно оборудване.
Представител на кралския монетен двор споделил пред кореспондента на английския седмичник „Сънди таймс“: „… Можете да увеличите изображението на монетата 50 пъти и въпреки това няма да откриете никакви дефекти“. Когато най-сетне се открие фалшификацията, стотици, а може би и десетки хиляди монети вече са в ръцете на нумизматите. Това станало например с английския златен суверен.
Соверените били сечени в кралския монетен двор в Лондон от 3816 до 1914 г непрекъснато. Пускали ги епизодично и през 1925 и 1937 г. Монетните дворове в Отава (Канада), Мелбърн, Перт и Сидней (Австралия), Бомбай (Индия) и Претория (ЮАР) ги секли до 1932 г. По-късно, въпреки че суверенът вече не бил парична единица на Великобритания, кралският монетен двор започнал отново да сече златни суверени. През 1962 г. например пуснали от тази валута на стойност 40 милиона фунт-стерлинги. Това били суверени с изображението на Едуард VII, датирани от 1912, и суверени с образа на сегашната кралица на Великобритания Елизабет II, датирани от 1957 г.
Продажбата на суверените главно в чужбина носела голям доход на английската банка. Монетите със стойност един фунт се продавали за 30 фунт-стерлинги. Сред главните купувачи била Швейцария, а през 70-те години почти наравно с нея купувала и Федерална република Германия. От само себе си се разбира, че британската хазна била заинтересована на всяка цена да предпази търсената продукция от фалшифициране, тъй като това би я лишило от част от доходния пазар. Но в началото на ноември 1977 г. екнал гръм.