Кървава музика [Blood Music - bg]

— Само Щатите. Искат да изритат умрелия кон.

— А другите какво казаха?

— Щабът на американските сили в Европа иска да образува правителство в изгнание. Избрали са за президент един сенатор от Калифорния, който беше на посещение в няколко страни. Дипломатическите представителства се преустройват в правителствени центрове. Руснаците искат всички американски кораби и подводници да бъдат поставени под карантина — в изолирани кубински и пуерторикански пристанища, както и в Японско море.

— Какъв е отговорът?

— Засега никакъв. Но мисля, че ще е отрицателен.

— Други прояви на паникьорство?

Фукс се засмя.

— В Англия избиват поголовно всички прелетни птици, независимо дали идват от Северна Америка, или не. Някои организации предлагат да бъдат избити всички птици. Както винаги в критични моменти човекът се връща към първичната си природа и е склонен към жестокост и насилие. Във всички страни американските граждани за подлагани на преследване и унижения, дори ако са живели в Европа от десетилетия. Има и религиозни групи, които вярват, че Исус Христос е създал свое царство в Америка и се готви да поеме към Европа. Всичко това можеш да го прочетеш в новините в твоя компютър.

— Предпочитат да го чуя от приятел.

— Така е. Но дори аз не съм в състояние да ги направя по-приятни за ухото.

— Как мислиш, ракетният удар може ли да разреши проблема? Не съм експерт по епидемиология, питам дали атомните взривове биха могли да стерилизират Америка?

— Изключено и руснаците го съзнават напълно. Имаме известна представа за предполагаемата точност на техните попадения, за ефективността на ядрените глави и прочие. В най-добрия случай ще изгорят половината континент заедно с всички форми на живот там. Което почти е равно на нищо. Да не говорим за опасността от радиацията, разнасянето на радиационен прах във високите слоеве на атмосферата и последствията от всичко това. Но… — той сви рамене. — Руснаците са руснаци. Ти не ги познаваш от Берлин. Но аз ги помня добре. Тогава бях съвсем малко момче и въпреки това ги помня — те са силни, сантиментални, жестоки, изобретателни и глупави едновременно.

Бернард се въздържа от коментар за поведението на германците в окупирана Русия.

— И какво според теб ги въздържа? — запита вместо това той.

— НАТО. Франция, най-изненадващо. Чуха се силни гласове и от представителите на Южна Америка. Хайде стига за това. Чакам от теб доклад.

— Слушам, сър — изкозирува Бернард. — Чувствам се чудесно, макар малко отпаднал. По едно време мислех да се престоря на луд и да вдигна страхотна врява. Омръзна ми този затвор.

— Напълно разбираемо.

— Все още ли няма доброволки да ми правят компания?

— Не — поклати глава Паулсен-Фукс. Сетне продължи сериозно: — Не го разбирам. Винаги са твърдели, че славата е най-добрият афродизиак.

— Поне достатъчно добър, ако не най-добрият. Във всеки случай не съм забелязвал някакви анатомични изменения от деня, когато пристигнах. Освен, че резките намаляха.