Партньори [The Partner-bg]

Асансьорът бе твърде малък за цялата група. Тези, които останаха отвън, се втурнаха надолу по стълбището. Когато се събраха долу, всички пак го обградиха и тръгнаха заедно. Минаха през фоайето, през стъклената врата и излязоха вън, където ги очакваше цяла кавалкада автомобили. Есенният въздух бе топъл. Качиха го на лъскавочерен нов микробус с обозначенията на окръг Харисън и потеглиха, следвани от бял джип с въоръжена охрана и три светнали от чистота полицейски коли. Отпред имаше още две полицейски коли. Минаха през портала и излязоха в цивилния свят.

Патрик заоглежда живота навън през евтините слънчеви очила. Улиците, по които бе минавал милион пъти. Къщите, които му бяха толкова познати. Излязоха на крайбрежната магистрала и пред очите му се откри Заливът, чиито спокойни кафеникави води си бяха съвсем същите, както по времето, когато изчезна. Видя и плажа — тясна пясъчна ивица между водата и шосето, твърде далеч от хотелите и къщите от другата страна на магистралата.

Докато траеше заточението му, Крайбрежието се бе замогнало благодарение на изненадващата поява на казината. Още докато беше в града, се носеха слухове за нахлуването на хазарта, но сега вече покрай шосето се издигаха огромни казина в стил Лас Вегас, обсипани с лампички и неонови надписи. Паркингите пред тях се запълваха още в девет и половина сутринта.

— Колко казина има? — попита Патрик шерифа, седнал вдясно от него.

— Засега тринайсет. Ще има още.

— Трудно ми е да повярвам.

Успокоителното се оказа ефикасно. Дишането му се забави, тялото му омекна. Прииска му се да отпусне глава и да задреме, но свиха по главната улица и любопитството му отново се изостри. Още две пресечки. След няколко минути светът от миналото му се втурна към него, за да го посрещне. Минаха покрай общината отляво, след това, съвсем бързо, по Вийо Марше, старата улица с множество магазини и магазинчета и голямата бяла сграда по средата, част от която някога притежаваше и той като съдружник в Боуган, Рейпли, Витрано, Хаварак и Ланиган, адвокати и юридически съветници.

Сградата бе непокътната, но фирмата вътре се разпадаше. Пред тях беше Съдебната палата на окръг Харисън — само на три пресечки от някогашното му работно място. Всъщност беше най-обикновена тухлена сграда на два етажа с малка морава към Хауард Стрийт. Моравата бе задръстена от народ. Покрай бордюрите бяха спрени кола до кола. Още хора се стичаха по тротоарите. Изглежда, всички се бяха запътили към съда. Колите отбиваха встрани, за да направят път на Патрик и кервана му.

Тълпата пред съда се втурна след тях от двете им страни, но бе възпряна от полицейски кордон, преградил малък участък край задния вход. Патрик бе виждал как довеждат и отвеждат няколко върли убийци, така че знаеше как ще се действа. Кавалкадата спря, вратите се отвориха и от колите изскочиха десетина полицаи. Заобиколиха микробуса. Вратата бавно се плъзна встрани и най-сетне се появи самият той — изпомачканите му болнични дрехи рязко се открояваха сред тъмнокафявите униформи наоколо.