Две години ваканция
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Две години ваканция». Краткое содержание книги:
— Във всеки случай това са кости та едро животно! — забеляза Уилкокс, който се бе спуснал пъргаво на дъното на ямата и бе извадил оттам останки, побелели от времето.
— И то четириного, защото ето ги костите на четирите му крака — прибави Уеб.
— Стига да няма тук животни на пет крака — обади се Сървис, — в такъв случай това може да бъде само феноменален овен или теле!
— Престани с твоите шеги, Сървис! — каза Крос.
— Та смехът не е забранен! — възрази Гарнет.
— Навярно — подхвана Донифан — това животно е много силно. Вижте колко големи са главата и челюстта му, а зъбите още стоят! Нека Сървис се шегува със своите панаирджийски телета и овни, щом така се забавлява! Но ако това четириного възкръсне, мисля, че няма да му бъде до смях!
— Хубаво казано! — възкликна Крос, който винаги се възхищаваше от репликите на своя братовчед.
— Значи мислиш — обърна се Уеб към Донифан, — че е месоядно животно?
— Да, няма съмнение!
— Лъв ли? Или тигър! — запита Крос, който не изглеждаше твърде спокоен.
— Ако не е тигър или лъв — отговори Донифан, — ще е поне ягуар или кугуар!
— Трябва да бъдем нащрек! — каза Уеб.
— И да не се отдалечаваме много! — добави Крос.
— Чуваш ли, Фан — обърна се Сървис към кучето, — тук има големи зверове!
Фан отговори с весел лай, в който не проличаваше никакво безпокойство.
Тогава младите ловци се приготвиха да се връщат във Френч-ден.
— Една идея — рече Уилкокс. — Какво ще кажете, ако покрием тази яма с нови клони? Може да попадне там някое животно?
— Както искаш, Уилкокс — отвърна Донифан. — макар че предпочитам да стрелям по дивеч на свобода, отколкото да го убивам в дъното на яма!
Само истински ловец може да говори така; но Уилкокс със своята вродена страст да поставя капани беше по-практичен от Донифан.
Така че той побърза да приведе идеята си в изпълнение. Неговите другари му помогнаха да насече клони от близките дървета; след това поставиха по-дългите напряко и листата им закриха напълно отвърстието на ямата. Несъмнено твърде първобитен капан, но употребяван често и с успех от траперите в пампасите.
За да познаят мястото, където беше изкопана тази яма, Уилкокс направи няколко резки на дърветата чак до края на гората и всички се върнаха във Френч-ден.
Този лов се оказа много успешен. Пернатият дивеч беше в изобилие. Освен патици и тииаму се виждаха много бързолети, чиято перушина с бели точици напомня за то-качката, горски гълъби, които хвърчат на ята, антарктически гъски — много апетитни, когато при печене мазнината им се стопи. Що се отнася до другия дивеч, той беше представен от тукутукосите, вид гризачи, които могат чудесно да заместят заека, готвен с бяло вино, марасите — сиворижи зайци с чер полумесец на опашката, притежаващи всички гастрономически качества на агутите, пиши, от рода на броненосците, бозайници с люспеста черупка, чието месо е чудесно, пекари — дребни глигани, и гуасули, подобни на елени и подвижни като тях.
Донифан успя да убие няколко от тези животни; но тъй като трудно можеше да се приближи до тях, получените резултати не съответствуваха на изхабения барут и олово, за голямо огорчение на младия ловец. И така си навлече забележки от страна на Гордън, които впрочем пито той, нито приятелите му приеха с удоволствие.
При един от тези походи събраха и добър запас от двете ценни растения, открити от Бриан при първата експедиция до езерото. Това бяха дива целина, която растеше в голямо изобилие по влажните места, и мокреш, чиито млади издънки, когато започнат да поникват от земята, са отлично средство против скорбут. Тези растения влизаха в състава, на всяко ядене като профилактично средство.
Освен това, тъй като студът още не бе замразил повърхността на езерото и реката, ловяха с въдица пъстърва, както и един вид щука, много приятна на вкус, стига да не се задавеха от многобройните й кости. И най-после един ден Айвърсън се върна победоносно, носейки доста едра сьомга, с която дълго се бе борил с риск да счупи въдицата си. Така че ако успееха да наловят големи количества от тия видове риба, когато тя навлизаше в устието на реката, щяха да си осигурят ценен запас за зимата.