Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
— Ако бяхте паднали, щяхте да изцапате прекрасния мрамор в преддверието.
— А това би било много невъзпитано, особено като се има предвид колко любезна домакиня бяхте.
Осъзнавайки, че така учтиво го бе поставила на мястото му, той отдръпна ръката си. Лейди Джослин може и да бе негова съпруга по закон, но двамата бяха напълно непознати, а той нямаше основания да смята, че я привлича, както тя — него. А той наистина бе привлечен от нея, по силен, но някак си странно платоничен начин, още повече, че все още не се бе възстановил напълно. Мъжкото му желание бе приспано, но го завладяваше силен копнеж за по-голяма близост да опознае живота й, мислите й.
Ако изпитваше такова силно привличане само няколко дни след като бе изтръгнат от лапите на смъртта, как ли щеше да се чувства, когато отново стане мъж в пълния смисъл на думата?
— Миналата нощ изглеждахте много решителен — гласът й прекъсна мислите му. — Накъде се бяхте запътили?
— Предполагам, че съм искал да замина за Херефорд — отвърна той, доволен, че разговорът се насочва към безопасни води.
— Защо точно Херефорд?
— А защо не? Това е много хубаво графство. Почти колкото вас — додаде той, преди да успее да се спре.
Тя седна в леглото, опитвайки се да си придаде строго изражение.
— Започвам да си мисля, че сте опитен флиртаджия.
— Ни най-малко! — Дейвид плъзна поглед по извивките на тялото й, едва загатнати под широката нощница. — Казах истината. Сигурно знаете, че сте красива.
Лейди Джослин сведе поглед, явно почувствала се неудобно. Той се почуди защо. От опит знаеше, че повечето жени обичат да им се възхищават. Може би Джослин приемаше думите ми като намеци към съпруга, която няма желание да изпълнява задълженията си.
Тази отрезвяваща мисъл бе прекъсната от Мари, камериерката на Джослин, която се втурна в стаята.
— Милейди, майорът го няма… — Очите й се разшириха от разкрилата се гледка пред нея. — Господи!
— Както виждаш, майорът е тук — каза Джослин със спокоен глас, сякаш приемаше гости в салона си, а не се намираше неглиже облечена в леглото си. — Миналата нощ се разхождаше в коридора и беше много по-лесно да го доведа тук, отколкото да разбуждам цялата къща. Ако поспаливият ти любим се е събудил, информирай го, че не е зле да помогне на майор Ланкастър да се върне в стаята си.
Мари сведе глава и се измъкна заднешком от спалнята, но устните й се извиха в дяволита усмивка.
Дейвид потисна недоволната въздишка от завръщането в действителността и предпазливо спусна крака от края на леглото. Изправи се, опрял ръка на едната табла.
— Мисля, че мога да се прибера в стаята си и без чужда помощ.
Джослин също стана от леглото.
— По-добре изчакайте Морган, майор Ланкастър. Бяхте много болен и едва ли се чувствате устойчиво на краката си.
— Смятах, че съм ви убедил да ме наричате Дейвид.
Тя пристегна пеньоара си — несъзнателен акт, с който искаше да се прикрие, макар че всъщност тънката материя очерта още по-ясно формите на тялото й.
— По-лесно ще спазваме определена дистанция помежду ни, ако ви наричам „майор“.
Хванал се здраво за таблата, той се извърна с лице към нея.
— Няма да направя нищо, което не искате.
— Аз… всъщност не смятам, че ще направите — въздъхна младата жена. — Но ние и без това сме обвързани и се намираме в доста неприлично положение.
Когато този въпрос бе повдигнат за пръв път, той бе избегнал отговора, тъй като искаше първо да се пребори със зависимостта от наркотика. Този път обаче положението трябваше да се обсъди.
— Вярвам, че има начин да се излезе от този нежелан брак. И то така, че да запазите наследството си и всеки от нас да поеме по житейския си път.
Тя го изгледа с благодарност. Очите й бяха изпълнени с надежда.
— Наистина ли мислите, че е възможно?
— Трябва да погледна завещанието. Имате ли копие в къщата?
— Мисля, че да.
Дейвид потри брадичката си и усети наболите косми. Господи, сигурно изглеждаше ужасно — небръснат, неумит, с явни следи от преживените мъки от делириума през последните дни.
— След като се изкъпя, избръсна и закуся, ще погледна завещанието. Не бива да се четат официални документи на празен стомах.
Джослин кисело се усмихна.
— Само като си помисля за постъпката на баща ми, получавам стомашно разстройство.
Хю Морган нахлу в спалнята. По лицето му още личаха следите от страха, който бе изпитал, когато се бе събудил и открил, че пациентът му е изчезнал. Заливайки Дейвид и лейди Джослин с извинения и обяснения, той улови майора под ръка и го поведе към стаята му.
След като вратата се затвори зад двамата мъже, Джослин се озърна, за да потърси Изида. Котката се бе разположила върху перваза на прозореца, където бе прекарала нощта, след като мястото в леглото й бе заето.