Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
— Хайде де, защо да си кривим душата? Щом сте банкер, значи сте крадец, и укриването на крадени вещи не е нещо, което може да ви уплаши; аз никога не отклонявам хората от занаята им.
Откакто бе произнесен арбитражът, Робер беше в най-добро разположение на духа. Той предаде на банкера писмото, което искаше да изпрати в Артоа.
— На сир дьо Фиен, разбрано, нали, никому другиму. Суастър и Комон са под наблюдение… Сбогом, приятелю, моите почитания.
Той стана, закопча токата на наметалото си, после стовари ръце върху раменете на Гучо:
— Забавлявайте се, миличък, забавлявайте се със знатните дами; така е то на вашата възраст. Когато натрупате някоя и друга годинка, ще разберете, че те са също такива курви като другите и че удоволствията, които ви продават, могат да се получат за десет петака и в бардака.
Излезе и гръмкият му смях продължи да кънти по стълбището.
— Е, племеннико, кога е сватбата? — попита Толомей. — Не те очаквах толкова скоро.
— Чичо, чичо, имам нужда от вашата помощ! — извика Гучо. — Знаете ли, че тези хора са истински зверове, че са забранили на Мари да се среща с мен, че братовчедът им от север е стар и скапан и че всичко това ще я погуби!
— Какви хора? Какъв братовчед? — попита Толомей. — Като че ли работата не се е наредила така, както очакваше. Разправи ми всичко под ред.
И Гучо разказа на чичо си за своето посещение в Нофл, като с чисто латинския си усет за трагичното не пропусна да засили черните краски. Младото момиче било затворено под ключ; с риск на живота си тичало през полето, за да моли Гучо да я спаси. Кресе искали да я омъжат насила за някакъв далечен роднина, тип, обременен с всички телесни и нравствени пороци.
— Един старец на четиридесет и пет години! — извика Гучо.
— Млад старец… — промърмори Толомей.
— Но Мари обича само мен, това ми го е повтаряла толкова пъти. И съм сигурен, че ще умре, ако я принудят да се омъжи за друг. Чичо, трябва да ми помогнеш.
— Но как искаш да ти помогна, драги мой?
— Трябва да ми помогнеш да отвлека Мари. Ще я отведа в Италия, ще живеем там…
Спинело Толомей, притворил само едното око, наблюдаваше племенника си полутревожен, полуразвеселен.
— Аз те предупредих, момчето ми; още отначало ми беше ясно, че работата няма да е лесна и че грешиш, като се захващащ с дворянско момиче. Тези хора нямат собствена риза на гърба си, дължат ни и постелите, на които спят, но ще ни заплюят в лицето, ако наше момче поиска да спи в тях. Забрави тази история, послушай ме. Когато ни оскърбяват, то е защото най-често ние сами се навираме там, където не ни е мястото. Избери си някоя хубава девойка от наше семейство, с много злато в нашите банки, и тя ще ти народи също тъй хубави деца — а каретата й ще опръска с кал мръсните крака на твоята селска хубавица.
На Гучо внезапно му хрумна нещо.
— Сен Вьонан! Не се ли казваше така един от съюзниците в Артоа? — извика той. — Ами ако отида аз да занеса писмото на монсеньор Робер, сетне издиря тоя Сен Вьонан, предизвикам го на дуел и го убия?
Ръката му бе вече посегнала към кинжала.
— Добре измислено, няма що — рече Толомей, — пък и никакъв шум няма да се вдигне. После Кресе ще изберат за твоята изгора друг жених, в Бретан или в Поату, и ти ще трябва да идеш да убиеш и него. Хубава работа си отваряш!
— Аз ще се оженя за Мари и за никоя друга, чичо, и няма да позволя никому другиму да се ожени за нея. Толомей разпери ръце над главата си.
— Това е то младостта! След петнадесет години жена ти все едно ще бъде грозна и тогава ще се питаш, като я гледаш, дали това набръчкано лице, тоя голям корем и тия провиснали гърди са си стрували труда.
— Това не е истина, не е истина! Пък и аз не мисля какво ще бъде след петнадесет години, а за днешния ден, и знам, че нищо на света не може да ми замести Мари. Тя ме обича.
— Обича те, казваш? Тогава, момчето ми, щом те обича толкова много, женитбата не е безусловно необходима, за да бъдете щастливи. Парижкият архиепископ сигурно ще ти изпее друга песен: но моят съвет е да бъдеш доволен, че са избрали за жених на твоята красавица старец с подагра, скапан и без зъби, какъвто ми го описваш, без да си го видял… Няма нищо по-изгодно за теб.
— Ах, чичо, та ти не познаваш Мари, нейната чистота, нито силата на нейната вяра. Тя може да бъде моя само след като се венчаем и никога няма да принадлежи на човек, с когото не е свързана пред бога… Колкото до мен, аз не бих приел да я деля с друг… Щом не искащ, ще я отвлека без твоя помощ, па ако ще да се скитаме по пътищата като просяци и да умрем от студ в планините. Но първо ще ида да се срещна с кралица Клеманс; тя ме познава и е приятелски разположена към мен…