Отровите на короната

Обикновено е лошо да се отклоняват хората от особеностите на тяхната природа. По-добре е да се остави злият човек на лошавината му, отколкото да се превърне в овца; тъй като добротата не е по нрава му, той ще злоупотреби печално с нея.

Понеже си въобразяваше, че с това си поведение ще получи прошка за собствените си грехове, Вироглавия помилваше и опрощаваше безразборно; престъпността се ширеше в Париж, където сега ставаха повече изнасилвания, нападения и убийства, отколкото бяха виждали през последните четиридесет години. Нощната стража беше постоянно нащрек. На леките момичета беше строго запретено да напускат границите на квартала, определен им още по времето на Свети Луи, затова пък проституцията се ширеше в кръчмите и особено в баните, та порядъчният гражданин не можеше да отиде да се изкъпе с топла вода, без да бъде изложен на съблазните на плътта, предлагащи му се съвсем неприкрити.

Клеманс внуши на Луи да върне на наследниците на Марини имуществата на бившия съуправител на кралството или поне онази част, която самата тя бе получила в дар.

— Виж, това не мога да сторя, скъпа моя — отговори Вироглавия, — а и не бива чак дотам да се отричам от предишните си решения; един крал не може да греши. Но ви обещавам, че щом възможностите на държавното съкровище позволят това, ще отпусна на Луи дьо Марини пенсия, която щедро ще го обезщети за всичко.

Ала ломбардците, на които бяха окастрени привилегиите, сега по-неохотно отваряха касите си, когато трябваше да се посрещат нуждите на двора. Някогашните легисти на Филип Хубави, начело с Раул дьо Прел, пък образуваха опозиционна група около граф дьо Поатие; конетабълът Гоше дьо Шатийон открито се обяви на тяхна страна.

В Артоа положението въобще не се подобряваше. Въпреки многократните увещания графиня Мао̀ си оставаше непреклонна и отказваше да подпише арбитражното решение. Тя подаде оплакване, че бароните кроели да обсадят и нападнат замъка Еден. Предателството на двамата сержанти, които трябваше да отворят крепостта на съюзниците, бе разкрито навреме и сега два скелета висяха за назидание над назъбените стени на Еден. Въпреки всичко обаче графинята, задължена да съблюдава кралската забрана, не се бе връщала в Артоа от Коледа, нито пък някой от членовете на фамилията Ирсон. Затова в целия край около Арас цареше голямо безредие и всеки подкрепяше властта, от която имаше изгода, а добрите приказки можеха да усмирят бароните толкова, колкото ако някой залееше ризниците им с мляко.

— Да няма кръв, скъпи ми господарю, да няма кръв! — умоляваше Клеманс. — Помъчете се да вразумите вашите поданици с молитви.

Но въпреки това по пътищата на Северна Франция се лееше обилно кръв.

Може би Вироглавия би се заел по-енергично да сложи най-после ред в Артоа, ако по същото това време, около Великден, вниманието му не бе погълнато изцяло от положението в Париж.

Последиците от дъждовното лято на 1315 година, лятото на „калния поход“, се оказаха двойно по-пагубни — освен че кралят бе оставил армията да затъне в калта, но и реколтата бе изгнила, без населението да може да я прибере. Поучени от опита на миналата година, селяните, макар и останали без пари, сега отказваха да продадат малкото пожънато жито. Гладът се разпростря от провинциите в столицата, където цената на брашното все повече се качваше, а народът все повече мършавееше.