Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
Толомей леко барабанеше на масата с крайчеца на пръстите си. Едното му око, обикновено замижало, се бе внезапно отворило.
— Сега мълчи — каза той почти без да повиши глас. — Няма да се срещаш с никого и най-малко с кралицата, защото и без това нашите работи не вървят много добре, откакто тя е тук, та да привличаме внимание върху нас с един скандал. Кралицата е самата доброта, самото милосърдие, самото състрадание, да, зная го! А междувременно, откакто е спечелила такова влияние върху краля, нас, ломбардците, ни скубят до кръв. С наши средства държавната хазна раздава милостиня! Упрекват ни, че сме били лихвари, стоварват върху нас всички грехове на кралството. Монсеньор дьо Валоа малко ни защищава, а много ни мами… Кралица Клеманс ще те залъже с благи приказки и хиляди благословии; но аз познавам някои хора при двора, които с удоволствие биха ти наложили наказанието, предвидено за прелъстителите на знатни госпожички, па било то само за да обърнат ножа срещу мен, главния капитан на ломбардците. Вятърът не духа вече от същата посока; всъщност никой не знае вече откъде духа. Приятелите на Ангеран дьо Марини, който никога не ме е гледал с добро око, са пуснати на свобода и са се обединили около граф дьо Поатие…
Но Гучо не го слушаше; сега не му беше нито до данъци и налози, нито до кралски разпоредби и постановления. Не го плашеше дори мисълта за затвор или съд. Беше се вкопчил в плана си — без ничия помощ да отвлече Мари.
— Ама чуй ме, нещастнико — рече Толомей, като хвана челото си, — вие няма да изминете и десет левги и ще ви хванат. Твоята хубавица ще я пратят в манастир, а теб… Искаш да се венчаеш с нея? Добре! Ще се опитам да ти помогна, щом като, изглежда, няма друг начин да се излекуваш…
И левият му клепач отново се затвори.
— Лудост за лудост, щом, тъй или иначе, някой е луд, това все пак е по-безопасно, отколкото да те оставя да действуваш на своя глава — добави той. — Но защо трябва да помага човек на щуротиите на своите роднини!
Той разклати едно звънче и в стаята влезе прислужник.
— Върви в манастира на августинците — му каза Толомей — и ми доведи отец Виченцо, който пристигна вчера заран от Перуджа…
V. СРЕДНОЩНА СВАТБА
Два дни по-късно Гучо се отправи отново за Нофл, придружен от италианския монах, който трябваше да предаде посланието на монсеньор Робер на съюзниците в Артоа. Щедро възнаграден, отец Виченцо се бе охотно съгласил на това отклонение, за да направи на Толомей две услуги вместо една.
За странствуващия духовник, натоварен от ордена си да снове по пътищата между Франция и Италия, това не беше първото приключение от този род. А и банкерът бе поразкрасил истината и бе представил затрудненията на своя племенник в доста драматична светлина. Гучо бил прелъстил някакво младо момиче и извършил с него греха на плътта, но Толомей не желаел двете деца да живеят повече в това греховно състояние. Трябвало обаче да се действува предпазливо и в тайна, за да не събудят подозренията на семейството…
Гучо и монахът пристигнаха вече по тъмно в дома на Кресе. Госпожа Елиабел и децата й тъкмо се готвеха да си лягат.
Младият ломбардец ги помоли да ги приемат в дома си, като се извини, че не носел у себе си ключовете за квартирата в Нофл, че чиновниците му били в Монфор, а трябвало да намери някъде подслон за този божи човек, донесъл му известия от Тоскана. Тъй като Гучо бе вече нощувал няколко пъти в Кресе, и то по настояване на самите домакини, молбата му не ги изненада много; семейството се постара да го посрещне прилично.
— Отец Виченцо и аз ще спим в една стая — рече Гучо.
Отец Виченцо имаше закръглено лице, което внушаваше не по-малко доверие от расото му; освен това говореше само италиански и това му спестяваше задължението да отговаря на каквито и да било въпроси.
По време на скромната вечеря, поднесена на пътниците, не бе спомената нито дума за мнимия годеж на Мари с далечния й роднина; като че ли всички се стараеха да избягват този въпрос.
Мари не смееше да погледне Гучо, но когато веднъж мина покрай него, младият мъж се възползува от случая, за да й пошепне:
— Тази нощ не заспивайте и бъдете готова да излезете.
Когато се разделяха, отец Виченцо каза на Гучо няколко думи, неразбираеми за Кресе, в които се спомена ваше за chiave и capella.
— Отец Виченцо пита — преведе Гучо — дали можете да му дадете ключа на параклиса, защото трябва да тръгне много рано сутринта и би желал да отслужи литургия преди това.
— Не иска ли — отвърна господарката — някой от синовете ми да му помогне при службата.