Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
— Боже мой, боже мой, защо не им дадат да ядат — говореше кралица Клеманс, като гледаше изгладнелите тълпи, които се влачеха чак до Венсен, за да просят храна. Идваха толкова много бедняци, че трябваше да завардят с войска входовете на замъка. Клеманс даде съвет да се устройват големи църковни шествия по улиците и наложи на целия двор след Великден същото въздържание, както по време на велики пости. Монсеньор дьо Валоа отзивчиво се подчини, но спекулираше със зърнени храни в своето графство. А всеки път, когато трябваше да отиде във Венсен, Робер д’Артоа поглъщаше предварително храна за четирима души и повтаряше една от любимите си мъдрости: „Да живеем добре, за да умрем угоени.“ След това на трапезата на кралицата той можеше спокойно да играе ролята на покаяник.
Посред тази лоша пролет през небето над Париж мина комета, която можеше да се види три нощи подред. Нищо не може да обуздае хорското въображение по време на нещастие. В кометата народът видя поличба за големи бедствия, като че ли не му стигаха тези, които преживяваше. Паника обзе тълпата и на няколко места из бухнаха метежи, макар никой да не можеше да каже срещу кого.
Канцлерът настоя енергично кралят да се завърне в столицата, па дори само за няколко дни, за да се покаже сред народа. Така тъкмо по времето, когато горите около Венсан се раззелениха и на Клеманс започна да й харесва там, тя трябваше да се премести в големия градски дворец, който й се виждаше тъй враждебен и студен.
Там именно бяха свикани на съвещание лекарите и акушерките, които трябваше да се произнесат за нейната бременност.
На сутринта, когато трябваше да се съберат, кралят беше крайно възбуден и за да залъже нетърпението си, устрои игра на топка в дворцовия парк, на няколко тоаза от Еврейския остров. Една стена и малка вада деляха градината, където Луи тичаше подир кожената топка, от мястото, на което преди двадесет и пет месеца великият магистър на ордена на тамплиерите се бе гърчил в пламъците…
Целият облян в пот, Луи тъкмо се хвалеше с точката, която придворните му го бяха оставили да спечели, когато Матийо дьо Три се приближи с припряна стъпка. Луи прекъсна играта и попита:
— Е, какво, бременна ли е кралицата?
— Още не се знае, сир; лекарите продължават да разискват. Но монсеньор дьо Поатие ви моли, ако обичате, веднага да отидете при него. Той е в малката съдебна зала заедно с монсеньор дьо Валоа, монсеньор дьо ла Марш и някои други.
— Не искам да ме безпокоят; сега никак не ми е до служебни дела.
— Работата е сериозна, сир, и монсеньор дьо Поатие твърди, че ще бъдат казани думи, които вие трябвало да чуете с ушите си…
Луи неохотно пусна кожената топка, изтри лицето си, наметна мантията над ризата и каза:
— Продължавайте без мен, господа!
Като влизаше в двореца, нареди на шамбелана:
— Щом разберете нещо за кралицата, елате да ми съобщите.
VI. КАРДИНАЛЪТ ОМАГЬОСВА КРАЛЯ
Човекът не беше охраняван от сержанти или от стрелци като обикновен затворник, а обграден от двама млади благородници на служба при граф дьо Поатие. Носеше твърде къса туника, така че се виждаше изкривеният му крак.
Луи Х едва го погледна. Кимна с глава на братята си, на чичо си Валоа и на месир Мил дьо Ноайе, които бяха станали на крака при влизането му.
— Какво има? — попита той, като се настани между тях и им направи знак да седнат.
— Някакъв тъмен и заплетен случай на магьосничество, както ни разправят — отвърна с тънка ирония Шарл дьо Валоа.
— Не можеше ли пазителят на печата да го разпита сам и да не ме безпокоите, когато имам толкова други грижи?
— Точно това казах на брат ви Филип — рече Валоа.
Граф дьо Поатие сплете спокойно пръсти.
— Братко мой — подзе той, — работата ми се видя сериозна не заради самото магьосничество, тъй като случаят е доста обикновен, а защото магията като че ли е извършена в лоното на самия конклав и ни отваря очите за чувствата, които някои кардинали хранят към нас. Една година по-рано, при самото споменаване на конклава, Луи би проявил силна възбуда. Но откакто бе премахнал първата си съпруга и се бе оженил повторно, изборът на нов папа го интересуваше много по-малко.