Отровите на короната
- Автор: Дрюон Морис
- Серия: les rois maudits #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровите на короната». Краткое содержание книги:
— Не знам дали той го е помислял, майко — отвърна Жан, — но зная, че Мари мисли за това.
Пълните бузи на госпожа Елиабел се зачервиха.
— Това дете си ги измисля врели-некипели! Ако тоя младеж, синове мои, идва сегиз-тогиз да ни посещава и се показва тъй приятелски настроен към нас, то е защото, уверена съм, проявява повече интерес към вашата майка, отколкото към сестра ви. О, тук няма нищо лошо — побърза да добави госпожа Елиабел — и никога непристойна дума не е излизала от устата му. Но това все пак са неща, които само една жена може да разбере, и на мен ми е съвсем ясно, че аз много му харесвам…
Като каза това, тя се изпъчи на стола и изду корсажа си.
— Аз не съм тъй сигурен като вас, майко — отговори Жан дьо Кресе. — Спомнете си, че когато беше последният път тук, ние оставяхме на няколко пъти Гучо насаме със сестра ни, когато тя изглеждаше толкова зле; и тъкмо оттогава тя се оправи.
— Може би защото оттогава започна да се храни както трябва, а и ние заедно с нея — вметна Пиер.
— Да, но забележете, че оттогава получаваме новини от Гучо винаги само чрез Мари. За пътуването му в Италия, за злополуката с крака му… Рикардо винаги осведомява само Мари, а не някого от нас. Ами това, дето тя толкова настоява да ходи да взема сама продуктите от кантората! Мисля, че тук се крие някаква игра, и ние не сме си отваряли достатъчно очите.
Господарката Елиабел остави хурката, изтръска с ръка вълмцата вълна от полата си и като се изправи, каза докачено:
— Наистина би било голяма гадост от страна на тоя хлапак, ако е използувал придобитото си кой знае как богатство да подлъже дъщеря ми и си въобразява, че ще купи нашето приятелство с храни и дрехи, когато само честта да бъде наш приятел му е стократна отплата.
Пиер дьо Кресе беше единственият в семейството, който имаше що-годе чувство за действителност. Беше простодушен, почтен и без предразсъдъци. Приказките, които слушаше, изтъкани от злонамереност, завист и празно самомнение, го дразнеха.
— Вие и двамата като че ли забравяте — рече той, — че ние все още дължим на чичото на Гучо триста ливри, но никой не ни ги иска, нито пък лихвите, които постоянно растат. И ако прево Портфрюи не секвестира земите и постройките ни, това го дължим на Гучо. Припомнете си също така, че той ни спаси от гладна смърт, като ни набавя храни, за които въобще не плащаме. Преди да го прогоните, помислете дали можем да се разплатим с него. Гучо е богат и след време ще стане още по-богат. Той се ползува с могъщо покровителство и ако кралят на Франция е сметнал, че е достатъчно представителен, за да го включи в пратеничеството, което отиде в Неапол да вземе новата кралица, не виждам защо ние трябва да се пишем толкова придирчиви.
Жан вдигна рамене.
— Това пак ни го е разказала Мари — рече той. — Той е отишъл там като търговец, за да си води сделките.
— Пък и дори кралят да го е изпратил в Неапол, това не значи, че би му дал дъщеря си за жена! — отсече госпожа Елиабел.
— Бедничка ми майко… — отговори Пиер, — Мари не е дъщеря на френския крал, доколкото ми е известно! Тя е много хубава, вярно е…
— Аз няма да продам сестра си за пари — извика Жан дьо Кресе и очите му заискряха сред брадатото лице.
— Ти няма да я продадеш, разбира се — възрази Пиер. — Но ще се съгласиш да я дадеш на някой старик, без да се срамиш от богатството му, стига да мъкне шпори на подагричните си крака. Ако тя наистина обича Гучо, ти не я продаваш!… Благородно потекло ли? Ба, достатъчни сме ние двамата с теб да го пазим. Дължа да ви кажа, че не бих погледнал с толкова лошо око на този брак. — И сигурно няма да погледнеш с лошо око, когато настанят сестра ти в Нофл, в нашите владения, зад банкерския тезгях, да мери кюлчета и да продава подправки? Говориш безразсъдно, Пиер, и се питам отде се взе това неуважение към всичко, което представляваме ние — каза госпожа Елиабел. — Във всеки случай аз никога няма да дам съгласието си за такъв неравен брак, нито пък брат ти, нали, Жан?
— Точно така, майко, и цялата работа не си струва толкова много приказки. Моля Пиер да не говорим повече за това.
— Добре, добре, ти си по-големият; прави каквото знаеш — каза Пиер.
— Ломбардец! Ломбардец! — подзе отново госпожа Елиабел. — Та младият Гучо щял да дойде, казвате? Оставете го на мен, деца. Заемът и нашите задължения към него не ни позволяват да му затворим вратата си. Така да бъде, ние добре ще го посрещнем; но щом се пише хитрец, ще бъда хитра и аз, и ще се погрижа да му се изпари всякакво желание да дойде отново, ако го прави с нечисти помисли!