Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
Ценко се измъкна през прозорчето, като предварително добре огледа терена. Промъкна се към кофите и започна методично да преравя боклука. Пръчката му закачи нещо твърдо. Той издърпа пакета и ахна. Такава прелест не беше виждал досега. Огледа се бързо. Никой от конкуренцията не се мотаеше наоколо, но положението можеше всеки миг да се промени. Не биваше повече да подлага на изпитание късмета си. Пъхна пакета под якето и с бързината на полска мишка се шмугна обратно в убежището си. Долу светлината беше слаба, но въпреки това успя добре да разгледа находката си. Старинна сребърна кутия. И колко тежка! Вътре нещо дрънкаше. Дали не бяха монети? Ценко бавно открехна капака. Разочарованието му беше голямо. Момичешки дрънкулки! При това кой знае защо собственичката на кутията е предпочитала да носи само по една обеца. Дори не може да ги занесе като подарък на г-жа Добрева от Дома. Тя единствена се държеше мило с него и винаги успяваше да го разсмее, когато му беше най-тъжно. Но да не е луда да тръгне с две различни обеци! Имаше обаче едно красиво златисто копче, което можеше да свърши работа. Дали да не се опита да продаде тези дрънкулки?
След безсънната нощ, изпълнена с вълнения, Магдалена спа до обед. И отново сънува странен сън. Возеше се на въртележка. От тези, на които седалките са закачени на синджири и се гонят една друга. Вече й се виеше свят, тя най-много от всичко искаше да слезе, но преди това трябваше да направи две неща — да настигне предната седалка и да види лицето на мъжа, седнал на нея. И да не позволи на другия мъж в догонващата я седалка да я хване…
Събуди се силно впечатлена от съня и продължи в мислите си да се опитва да види лицата на мъжете. Кои бяха тези двамата? Отново, също като вчера, скочи от леглото и отвори прозореца. Практична и трезва, Магдалена доскоро не вярваше в сънища, видения и предсказания. Но от няколко дни животът й се бе преобърнал. Толкова странни неща се случиха, сякаш да й покажат, че трябва да обръща повече внимание на малките знаци около себе си. Под хладката вода на душа тя продължи да анализира съня си. Мъжът, от когото бяга, трябва да е престъпникът. Но кой е този, чието лице иска да види? А ако обърне нещата? Тогава този, когото тя гони, е престъпникът. Кой обаче е този, който иска да я настигне, а тя му се изплъзва? Какво беше казала циганката на Мария? Едната лежи, а другата бяга. И мъж, който ги преследва… Замисли се за мъжете около себе си. Тези, които в последните дни изиграха някаква роля в живота й. Дали да включи Майкъл? Не, той остана в предишния й живот, към който вече никога няма да се върне. Сега обаче имаше трима, които по един или друг начин играеха някаква роля в живота й: Виктор, Александър, и Юли. Приятелчетата от компанията не влизаха в сметките, тъй като до един учеха в чужбина. А, да, не бива да забравя и капитана, Николай, но неговият интерес бе служебен. Всеки от тримата беше симпатичен. Всеки — посвоему привлекателен. Всеки имаше достойнства. Как да допусне мисълта, че някой от тях може да е престъпник? Хладката вода, която се лееше от горе, подреди мислите й. Убиецът допусна грешка, като се издаде колко важно за него е това календарче. Нищо не сочеше, че е негово, с изключение на смътното й подозрение. От това следваше, че рефератът, където беше пъхнато календарчето, е бил в ръцете му. Значи го е чел. За да му го даде Мария, значи го познава добре. Познатите им са общи. Значи и тя го познава. Ако, разбира се, Мария няма тайни от нея. Сети се как скри от сестра си връзката с Майкъл…