Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Вярвам ти.
Въздъхна с облекчение, въпреки че й се струваше наивно Флин да е приел думите й за истина.
— Не зная какво означава това или с какво може да ни бъде полезно, но съм била избрана именно защото мога да го узная и да повярвам в него. Ако не намеря ключа или Дейна и Зоуи не открият своите след мен, онези три души ще страдат затворени в ковчежето за вечни времена.
Той протегна ръка и погали косите й.
— Няма да го допуснем.
— Извинете.
Зоуи се поколеба, преди да влезе. Едва устоя на изкушението да докосне лъскавата каса на вратата или да свали обувките си и да се плъзне боса по гладкия под.
Изпита желание да се втурне към прозорците и да се наслади на всяка гледка.
— Хората отвън ми казаха да дойда тук. Хм, Флин, Мо търкаля нещо, което прилича на мъртва риба.
— По дяволите. Връщам се веднага. Зоуи, Брад.
Флин хукна навън.
Докато се изправяше, Брад усети, че краката му се подкосяват. Ушите му заглъхнаха от внезапно нахлулата в главата му кръв и едва позна гласа си, когато заговори.
— Заповядайте. Седнете. Да ви донеса ли нещо?
— Не, благодаря. Извинявай, Малъри, тръгнах веднага щом чух съобщението ти. Какво има?
— Не зная. Брад мисли, че не съм с всичкия си, и не го упреквам.
— Това е нелепо. — Инстинктивно готова да защитава, Зоуи забрави за красотата на къщата и естествения чар на домакина. Свенливата усмивка изчезна и лицето й доби смразяващ израз, когато застана до Малъри. — Ако сте казали нещо подобно, не само грешите, а е изключително грубо от ваша страна.
— Всъщност, не съм изрекъл тези думи. А и не знаете какви са обстоятелствата…
— Не е нужно. Познавам Малъри. Ако сте истински приятел на Флин, не бихте я разстроили.
— Моля за извинение.
Откъде се бе взел този суховат, надменен тон? Брад усети, че говори като баща си.
— Той няма вина, Зоуи. Уверявам те. Не зная дали съм разстроена, или по-скоро озадачена. — Малъри отмести косите си назад, стана и посочи към картината. — Трябва да видиш това.
Зоуи се приближи. След миг сложи ръка на гърдите си.
— Господи! — Очите й се насълзиха. — Толкова е красива. И тъжна. Връзва се с другата. Как се е озовала тук?
Малъри обви ръка около талията й.
— Защо мислиш така?
— Това са трите дъщери след… магията или проклятието. В ковчежето има сини сияния, точно както го описа ти, от съня ти. И е същото… същото… не зная как да се изразя. Като че ли двете са част от поредица картини, нарисувани от един и същи човек.
Малъри хвърли поглед назад към Брад и повдигна вежди.
— Експерт ли сте? — обърна се Брад към Зоуи.
— Не — равнодушно отвърна тя, без дори да го погледне. — Фризьорка съм, но не съм глупава.
— Не исках да ви засегна.
— Разбирам от намеци. Това ще ти помогне ли да откриеш ключа, Малъри?
— Не зная. Но означава нещо. Имам дигитален фотоапарат в колата. Мога ли да направя няколко снимки?
— Заповядай.
Брад пъхна ръце в джобовете си, когато Малъри забърза към вратата и го остави насаме със Зоуи.
— Сигурна ли сте, че не искате нещо за пиене? Кафе?
— Не, благодаря.
— Вижте, не следя тази история от началото — започна той. — Все още не съм напълно в течение…
— Сигурна съм, че Флин ще ви обясни всичко, което трябва да знаете.
Зоуи прекоси стаята, излезе на терасата под претекст, че иска да нагледа Малъри, и се възползва от възможността да се наслади на красивата панорама. Какво ли би било да може да застава тук винаги когато пожелае да погледа реката, светлината и хълмовете? „Бих се чувствала свободна — предположи тя. — И спокойна“.
— Малъри току-що сподели, че вярва, че пленените дъщери съществуват в реалността. В някаква реалност. И че хората, с които сте се запознали в „Уориърс Пийк“, са на няколко хиляди години.
Тя се обърна с лице към него и дори не мигна.
— Щом вярва в това, значи има основателна причина. Имам й достатъчно доверие, за да го приема за истина. И на мен ли ще кажете, че не съм с всичкия си?
На лицето му се изписа раздразнение.
— Не съм й казал това. Няма да го кажа и на вас.
— Но го мислите.
— Каквато и стъпка да направя, все се оказва погрешна.
— Това, че бъркате стъпките, не е проблем за мен. Едва ли скоро ще танцуваме заедно. Къщата ви ми харесва.
— Благодаря. На мен също. Зоуи…
— Купувала съм доста неща от „Хоуммейкърс“. Цените са изгодни и съм доволна от обслужването в местния магазин.
— Радвам се да го чуя.
— Надявам се, че не планирате големи промени там, но не бих имала нищо против малко разнообразяване на сезонните стоки. Сандъчета за цветя, лопати за сняг, градински мебели.