Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Доскоро бях. О, каква прекрасна стая.
Спря се, впечатлена от голямото пространство. Липсваха картини, скулптури, по-наситени цветове и пищни материи. В такова помещение си заслужаваше да бъдат поставени произведения на изкуството. Ако имаше свобода и неограничен бюджет, би го превърнала в изложбена зала.
— Сигурно нямате търпение да разопаковате багажа си, да се настаните и… Господи.
Бе поразена, щом зърна картината. Внезапното откритие накара кръвта й да закипи. Трескаво потърси очилата си и коленичи пред нея, за да я разгледа внимателно.
Цветовете, замахът, техниката и дори четката бяха същите като на другата картина. Същите три централни фигури.
— След открадването на душите — заключи тя. — Те са тук, в ковчежето върху пиедестала на преден план. Боже мой, вижте как светлината сякаш пулсира зад стъклените стени. Дело на гений. На заден план са двата силуета от първата картина, този път обърнати в гръб. Напускат, прогонени са и всеки момент ще преминат през мъглата. Отвъд Завесата на сънищата. Ключовете. — Прихвана косите си отзад с ръка и се вгледа съвсем отблизо. — Къде са ключовете? Ето ги! Висят на верижка в ръката на жената в гръб. Три ключа. Тя е пазителката.
Нетърпелива да види още подробности, Малъри извади малка лупа със сребърна дръжка.
— Носи лупа в чантата си — отбеляза Брад с удивление.
— Да. — Флин се усмихна глуповато. — Нали е страхотна?
Съсредоточена върху картината, тя не обърна внимание на забележките по свой адрес и надникна през увеличителното стъкло.
— Да, да, имат същата форма. Не са загатнати, както на другата картина, а се открояват. Вече не са само символ, а факт. Ключовете са у нея. — Свали лупата и леко е отдръпна назад за цялостен поглед. — Сянката на злодея все още е сред дърветата, но по-далеч. Едва се забелязва. Изпълнил е замисъла си, но наблюдава. Може би злорадства.
— Кой е той? — полюбопитства Брад.
— Тихо. Остави я да работи.
Малъри прибра лупата в калъфа й и обратно в чантата си.
— Толкова тъжна картина. Толкова скръб в светлината осанките на двамата, които пристъпват към мъглата, лицата на основните фигури изглеждат ведри, но не са. Това, което издават, е празнота, а светлината в ковчежето навява отчаяние. Печално и изключително.
— От същия художник ли е? — попита Флин.
— Разбира се. Не е ученик или подражател. Но това е само мое мнение. — Малъри седна на пети. — Аз не съм авторитет.
„Опитва се да скромничи“, каза си той.
— Мисля, че нямаме нужда от по-авторитетно лице от теб и Брад.
Бе забравила за Брад и изведнъж се изчерви от срам. Почти прегръщаше картината, коленичила пред нея като пред икона.
— Извинявайте. — Все още на колене, вдигна поглед към него. — Увлякох се. Бихте ли ми казали откъде се сдобихте с тази творба?
— От един търг в Ню Йорк. Малка галерия, „Бандърби“.
— Чувала съм за тях. А художникът?
— Неизвестен. Вижда се само част от подпис… всъщност инициал. Прилича на „Р“ или „П“, следвано от символ, наподобяващ ключ.
Малъри се наведе към долния ляв ъгъл.
— Поискахте ли сведения за епохата и автентичността?
— Разбира се. Седемнадесети век. Стилът изглежда по-съвременен, но са проведени изследвания. Щом сте чували за „Бандърби“, навярно знаете колко държат на прецизността.
— Да, зная.
— Освен това поръчах да бъде тествана от независими специалисти. Така постъпвам винаги — добави Брад. — Резултатите съвпаднаха.
— Имам теория — заяви Флин, но Малъри му даде знак да замълчи.
— Мога ли да ви попитам защо я купихте? „Бандърби“ продават на доста високи цени, а и авторът е неизвестен.
— Една от причините беше приликата на момичето в средата с Дейна. — Това бе само част от истината. — Първо ме привлече цялостното й въздействие, а после вникнах в детайлите и… — Поколеба се и плъзна поглед по картината. Чувствайки се глупаво, сви рамене. — Не мога да обясня. Просто поисках да я притежавам.
— Да, разбирам. — Малъри свали очилата си, сгъна ги и внимателно ги пъхна в калъфа. — Разбрах, че Флин ви е казал за картината в „Уориърс Пийк“.
— Да, казах му. И когато видях тази, реших…
— Шшт. — Потупа Флин по коляното и протегна ръка нагоре, за да й помогне да стане. — Сигурно е серия. Има и друга картина, представляваща сцена преди първата, след втората или между двете. Но съм убедена, че са три. Числото три е неизменно. Три ключа, три дъщери. Ние сме три.
— Е, вече станахме пет — изтъкна Брад. — Но съм съгласен с вас.
— Съгласи се с мен, когато казах абсолютно същото преди половин час — промърмори Флин. — Това е моята теория.
— Съжалявам. — Този път Малъри го потупа по ръката. — Всичко се върти в главата ми. Почти различавам парчетата от мозайката, но не разбирам какво означават, не мога да ги сглобя. Имате ли нещо против да седнем?