Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
— Ако питаш мен, намери си някой заблуден директор на продукция. АР може да те ползва само в негов филм, а директорът на продукция може да те вкара навсякъде — това пък й каза беззъба жена, която изглеждаше към осемдесетте.
— Да, ама повечето са педали — плешивеещ второразреден актьор.
— Каква е разликата, нали може да те пробута? — припряна, очилата жена, горяща от желание да стане сценарист.
— Дали да не пробвам като статист — попита Джил.
— „Сентрал Кастинг“…
— Това го забрави. „Сентрал Кастинг“ не приема. Няма и да те регистрират, ако не си спецка.
— Извинявай, какво е спецка?
— Ами ако например си без ръка. Тогава плащат 33.58 вместо нормалното 21.50. Ако имаш собствен вечерен тоалет или можеш да яздиш кон, плащат 28.33. Ако можеш да бъркаш карти или да събираш жетони на ролетка, пак плащат 28.33. Ако играеш футбол или бейзбол, плащат 33.58 като на инвалид. Ако можеш да яздиш камила или слон, ще взимаш 55.94. Статистите ги остави, по-добре хвани епизодична роля.
— Не съм сигурна каква е разликата — призна Джил.
— Епизодичната роля има поне едно изречение, статистът не говори, освен ако не е омни.
— Какво?
— Омни, дето правят фоновия шум.
— Първата ти работа е да си намериш агент.
— Как става това?
— Изброени са всичките в „Скрийн Актър“ — списанието на киноактьорската гилдия. Имам един брой в стаята. Ще го донеса.
Заедно прегледаха списъка и отделиха десетина от по-малките агенти. Единодушно решиха, че в по-големите агенции няма шанс.
Въоръжена със списъка, Джил започна да обикаля. Първите шест изобщо не я приеха. Седмият тъкмо излизаше от кабинета си.
— Извинете — каза Джил, — търся си агент.
Той я изгледа и каза:
— Дай да ти видим фолиото.
— Да ми видите кое? — попита с празен поглед.
— Ти май сега слизаш от рейса. Не можеш да се движиш в тоя град без класьор. Направи си няколко снимки. Различни пози. Само най-лъскавото. Цици и гъз.
Джил намери фотограф в Кълвър Сити, до „Дейвид Селзник Студиоус“, който й направи класьора за трийсет и пет долара. Взе снимките след седмица и остана много доволна. Изглеждаше красива. Всичките й настроения бяха уловени от обектива. Имаше я замислена, гневна, любяща и секси. Бяха подвързани в книжка с отделящи се целофанени страници.
— Тук, отпред слагаш участията — обясни фотографът.
Участия. Това беше следващата стъпка.
След две седмици, тя бе обиколила всички възможни агенти. Никой не бе дори малко заинтересован. Един от тях й каза:
— Ти нали беше вчера тук, скъпа.
Тя поклати глава:
— Не съм.
— Е, значи е изглеждала точно като теб. Това ви е проблемът. Всички изглеждате като Елизабет Тейлър, Лана Търнър или Ава Гарднър. Ако търсехте работа в някой друг град, щяха веднага да ви лапнат. Всичките сте красиви, секси, имате страхотна фигура. Но в Холивуд външният вид е като подправките на пазара. Красиви момичета идват тук от целия свят. Играли в някаква училищна пиеса, спечелили конкурс за красота или гаджето им казало, че трябва да станат актриси и — айде-е-е! Тълпят се тук с хиляди, всичките еднакви. Повярвай ми, скъпа, ти беше тук вчера.
Съквартирантите помогнаха на Джил да състави друг списък от агенти. Офисите им бяха по-малки и в по-евтините квартали, но резултатите си оставаха същите.
— Ела пак, като изиграеш няколко роли, дете. Доколкото виждам, може и да си най-великото нещо след Гарбо, обаче аз нямам време да проверявам. Натрупай малко опит и аз съм твой агент.
— Как да получа роля, като никой не ме взима на работа?
— Видя ли? Точно там е проблемът. Желая ти успех.
Остана само една агенция, препоръчана й от някаква жена с която се редиха заедно пред кафе-магазина „Мейфлауър“ на булевард „Холивуд“. Агенция „Дънинг“ се намираше в малко бунгало до „Ла Сиенга“ във вилната зона. Джил помоли по телефона за среща и жената й каза да дойде в шест часа.
Влезе в стая, която някога е била нечия дневна, а сега беше офис. Олющено бюро, затрупано с хартия, диван от изкуствена кожа, лепен тук-там с бели лепенки и три плетени стола безразборно разхвърляни из стаята. От съседната стая излезе висока, едра жена с лице, белязано от дребна шарка.
— Здравей. С какво мога да ти помогна?
— Казвам се Джил Касъл. Имам среща с господин Дънинг.
— Госпожица Дънинг — каза жената — това съм аз.
— О, извинете — изненадано каза Джил, — аз помислих…
Смехът на жената бе сърдечен и приятелски.
— Няма значение.
„Значение“ — помисли Джил, развълнувана. Как не се бе сетила по-рано. Жена агент. Някой, изпитал всичко на гърба си. Някой, който знае какво означава младо момиче, едва започващо кариерата си. Тя би трябвало да изпитва повече симпатия от който и да е мъж.