Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Долепи кълбото до носа си и промълви:
— По-близо, хубавецо! Още по-близо!
Не знаеше какво да очаква — по всяка вероятност нищо, но в тъмния кръг фигурата наистина се уголеми. Все едно плаваше във вода. Рия видя, че на седлото му няма череп, а къс лък. А от дясната страна, където един стрелец би трябвало да носи пушка в калъф, имаше колчан със стрели. Този мъж не беше от Старците. Лицето му съвсем не изглеждаше така… Не беше и от Външната арка.
— Кой си ти, лековерни човече? — задъхана попита тя. — И как да те позная? Косата ти е паднала над лицето и не виждам очите ти. Може би по коня… Махай се, Мъсти! Защо продължаваш да ме безпокоиш?
Котаракът се бе върнал от наблюдателния си пост, търкаше се в подутите й старчески глезени и мяукаше с глас, по-дрезгав и от мъркането. Старицата понечи да го ритне, но Мъсти пъргаво отскочи… после се приближи до нея, загледа я с ненормалните си очи и тихо замяука.
Рия отново вдигна крак да го ритне и отново не успя да го уцели, сетне се вторачи в стъкления глобус. Конят и младият ездач бяха изчезнали. Розовото сияние също. Стъклото беше потъмняло, в него се отразяваше луната.
Вятърът духна и опъна роклята по старешкото й тяло. Мъсти, необезпокоен от леките ритници на господарката си, се стрелна напред и отново започна да се търка в глезените й, като непрекъснато мяукаше.
— Видя ли какво направи, противна торба с бълхи и болести? Светлината угасна точно когато…
В същия миг Рия долови звука, идващ от коларския път, и разбра защо Мъсти се държи така. Чу пеене. Момичето. Беше подранило.
Направи ужасна гримаса — мразеше да я изненадват и малката госпожичка долу на пътя щеше да си плати за това — наведе се и сложи кълбото в сандъчето. Вътрешната страна беше подплатена с коприна и топката се вмести идеално. От подножието на хълма (тя прокле вятъра, който духаше в погрешната посока, инак щеше да чуе звука по-рано) пеенето на момичето се усилваше.
— Ще ти дам аз една безгрижна любов, малка девствена кучко — измърмори възрастната жена и усети киселата воня на пот от мишниците си, но онази влага отново бе пресъхнала. — Ще ти дам да разбереш, задето идваш по-рано при старата Рия!
Прокара пръсти над ключалката на сандъчето, но то не се заключи. Предположи, че в нетърпението си да го отвори бе счупила нещо вътре. Окото и надписът сякаш й се подиграваха. ВИЖДАМ КОЙ МЕ ОТВАРЯ. Можеше да оправи ключалката за миг, но в момента нямаше време дори за това.
— Досадна мръсница! — изхленчи и обърна глава към приближаващия се глас.
Господи! Момичето идваше четирийсет и пет минути по-рано!
Затвори капака на сандъчето. Сърцето я заболя, когато го стори, защото кълбото отново оживяваше и се изпълваше с розов блясък, но сега нямаше време да гледа и да мечтае. Щеше отново да го съзерцава по-късно, след като си отидеше обектът на неприличното сексуално влечение на дъртия Торин.
„И трябва да се въздържаш да не направиш нещо ужасно на момичето — напомни си. — Не забравяй, че то е тук заради него, И не е някоя от онези простодушни тъпички с приятел, който се ослушва, щом чуе молби за женитба. Това е дело на Торин. За нея мисли, след като грозната му съпруга заспи, а той вземе пениса си в ръка и започне нощното доене. Законът е на негова страна и Торин има власт. Нещо повече, онова в сандъчето е работа на неговия човек, и ако Джонас разбере, че си го видяла… и използвала…“
Рия не се страхуваше от това.
Пъхна сандъчето под мишница, вдигна поли със свободната си ръка и хукна по пътеката към колибата. Още можеше да тича, щом се наложеше, макар че малцина го вярваха.
Подскачайки, Мъсти се завтече по петите й. Разполовената му опашка беше вдигната високо, а допълнителните му крака се люшкаха насам-натам на лунната светлина.
ВТОРА ГЛАВА. ДОКАЗВАНЕ НА ЦЕЛОМЪДРИЕТО
1
Рия се втурна в колибата си, мина пред тлеещия огън и застана на вратата на мъничката си спалня, като разсеяно прокара ръка през косите си. Малката кучка не я беше видяла, защото сигурно щеше да спре да вие или поне гласът й щеше да се промени. И това беше хубаво, но старицата прокле сандъчето, което отново се бе заключило. Това вече беше лошо. Нямаше време да го отваря. Забърза към леглото, коленичи и бутна сандъчето отдолу.
Да, и това щеше да свърши работа. Докато Сюзан си отидеше. Усмихвайки се накриво (само с дясната половина на устата си, защото лявата беше парализирана), Рия стана, изтупа роклята си и отиде да посрещне втория си гост за тази вечер.