Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Е, ти, братле, помисли. Тук ние не забраняваме на никого да мисли.
— Но защо ракетата е там, а ти си тук? — запита Незнайко едно дребосъче, чиито черни очи неспокойно играеха насам-нататък.
— Е, ние се прилунихме, кацнахме значи на повърхността на Луната, а после аз отидох с Шишко в пещерата, пропаднах в една дупка и се озовах тук.
— Значи ти наистина си дошъл при нас от Луната?
— Наистина.
— Ами да не би да си сънувал всичко това?
— Честна дума ви давам, не съм го сънувал.
— Е, щом не си го сънувал, то такова нещо трябва да се отпразнува! — заговори Стригания. — Тъкмо и картофите са готови. Ще почерпиш с картофи новите си приятели, нали? Как се казваш?
— Незнайко.
— Слушайте, братлета — тържествено обяви Стригания. — По случай пристигането си на нашата планета Незнайко черпи всички ни с картофи.
Лунните жители одобрително зашумяха. От всички страни се протегнаха ръце и почнаха да изваждат от пепелта картофите. Край печката мигновено избухна свада. Няколко дребосъчета дори се сбиха помежду си. Само за минута всички картофи бяха разграбени и когато Незнайко посегна към печката, в нея нямаше вече нищо.
— Какво е това, нито едно картофче ли не остана за тебе? — съчувствено попита перчемлията. — Ти потърси по-добре, братле. Там сигурно има още.
Колкото и да ровеше обаче в печката, Незнайко не намери нищо — само дето си изцапа ръцете с пепел.
— Е, никой не ти е крив! Така ти се пада! — рече Стригания. — Друг път да не зяпаш. Знаеш ли какъв народ се е събрал тук? Както си вървиш, и подметките ти ще отрежат. Носа ще ти откъснат, без дори да усетиш, глупакът му с глупак!
— А ти не ме наричай глупак, чуваш ли! — обиди се Незнайко. — Върни ми обратно шапката!
— Как така ще ти върна шапката? Ами че ти нали ми я продаде? Върни ми тогава парите!
— Никакви пари нямам аз.
— Братлета, я го погледнете! — извика Стригания. — Сам ми продаде шапката, а сега си я иска обратно!
— Я стига си се втелявал! Дай му шапката! Вие с Перчема нарочно му скроихте това, за да го измамите — обади се едно слабичко, остроносо дребосъче, което наричаха Козлето.
— Какво? — извика Стригания, като пристъпи към него. — Ти чуваш ли. Перчем, какво казва той? Я му дай да разбере!
Перчема се спусна с юмруци срещу Козлето, но получи такъв удар от него, че полетя встрани. Стригания се притече на помощ на своя приятел и те двамата започнаха да налагат противника си. Няколко дребосъчета се втурнаха да защищават Козлето, други започнаха да помагат на Перчема и на Стригания. В миг пламна общ бой. Само след минута целият дранголник виеше, пищеше, стенеше и охкаше от ударите. Мнозина се биеха, без дори да знаят за какво започна всичко това. Две дребосъчета се покатериха на горния нар. Едното, провесило се надолу, удряше с пръчки всички, които минаваха край него, а другото плюеше върху главите им. Някакво шишкаво дребосъче грабна от печката гореща пепел и се мъчеше да напраши с нея очите на другите. Във въздуха хвърчаха на всички страни различни тежки предмети: канчета, лъжици, паници и дори обувки. Желязната печка беше съборена и димът от нея пълнеше помещението.
В цялата тази неразбория никой не чу как ключът изщрака в ключалката. Вратата ненадейно се отвори и като вихър нахълтаха четирима полицаи: Дригел, Сигел, Хмигел и Пхигел. И четиримата бяха облечени в гумирани електрозащитни пелерини с качулки и въоръжени със свръхдебели, усъвършенствувани, високоволтови електрически палки. Те се хвърлиха в самия център на сражението и почнаха да удрят с електрическите си палки биещите се — кого по челото, кого по носа, кого просто по врата или по тила. Електрически искри с пращене хвърчаха наляво и надясно. Сразени от електрическите удари, дребосъчетата падаха като подкосени. Незнайко също се преметна, тъй като получи силен електрически удар по ухото. Падналото близо до него чернооко дребосъче го бутна с ръка в хълбока и му пошепна:
— Пълзи по-бърже встрани. Трябва да се скрием под лавицата. Бързо!
Двамата изпълзяха на лакти встрани и се мушнаха под нара — също като две хлебарки в някоя пукнатина.
Не се минаха дори и пет минути и всички дребосъчета бяха натъркаляни на пода като цепеници. Щом някое от тях направеше опит да се изправи или дори само помръднеше, и четиримата полицаи дотичваха до него и почваха да го шибат от всички страни. Свърши се с това, че никой вече не се опитваше да стане и дори не мръдваше.
След като обхвана с поглед на победител полесражението и се убеди, че всички дребосъчета лежат неподвижно, полицаят Дригел напълни от чешмата една кофа с вода и заля все още пламтящия огън в прекатурената печка. Дранголникът моментално се напълни с гъста пара.