Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Така ви се пада! — измърмори Дригел и запокити празната кофа на пода. — Сега вече и на баня няма да има нужда да ходите!
Тази забележка на Дригел предизвика гръмогласния смях на Сигел, Хмигел и Пхигел. След като се смяха до насита, и четиримата полицаи се строиха в редица и се оттеглиха на изходните си позиции. Вратата се затръшна. Ключът иззвънтя в ключалката. Всичко наоколо сякаш беше измряло. След малко изпод наровете един след друг почнаха да изпълзяват онези, които се бяха скрили там още в началото на боя. Това бяха най-разумните обитатели на дранголника, които знаеха, че за каквото и да започнеше бой, той неизбежно завършваше с появяването на полицаите, от които си изпащаха всички наред: и виновни, и невиновни.
След известно време повалените от електрическите палки също почнаха да се окопитват и пълзешком да се прибират по местата си.
Щом си полежаха и починаха на наровете след боя, всички се заловиха да търсят вещите си и да турят в ред помещението. Няколко дребосъчета поставиха на мястото й катурнатата на една страна печка и отново я запалиха. Малко по малко редът беше възстановен и всички вещи — намерени. Само Стригания не можеше да намери шапката на Незнайко.
— Виждаш ли какво направи? — викаше той на Незнайко. — Аз ти дадох паричките, а шапката къде е? Сега си нямам нито пари, нито шапка.
— Е, нищо — утешаваше го Перчема, — ние няма да му простим това. Той ще ни плати, за шапката. Утре ще се заемем с него, а сега е време да спим.
Двамата се покатериха на своите места. Към Незнайко се приближи Козлето:
— Ти, Незнайко, май наистина си глупак! Защо си даде шапката? Да не ти се е прищяло да отидеш на Острова на глупците?
— А какъв е този остров?
— Че ти нищо ли не си чувал за Острова на глупците? — учуди се Козлето.
— Нищо — призна си Незнайко.
— Тогава слушай: при нас всичко е позволено. Не е позволено само да нямаш покрив над главата си и да ходиш по улиците без риза, без шапка или без обуща. Ако нарушиш това изискване, полицаите те улавят и те изпращат на Острова на глупците. Смята се, че щом не си в състояние да си изкараш пари за храна и за квартира, ти си безнадежден глупак и мястото ти е само на Острова на глупците. Най-напред там ще те хранят, ще те поят, ще те гощават, с каквото искаш, без да правиш нещо. Яж, пий и се весели, спи и се разхождай, колкото ти душа иска! От такова глупаво прекарване на времето ти постепенно оглупяваш на този остров, подивяваш, после започваш да обрасваш с косми и в края на краищата се превръщаш на овен или на овца.
— Не може да бъде! — извика Незнайко.
— Не вярваш ли? — усмихна се Козлето. — Аз ти казвам истината.
— Но защо дребосъчетата се превръщат там в овце?
— Там въздухът е някак си вреден, разбираш ли? Всичко е от този въздух. Всеки, който не работи и живее безгрижно, рано или късно се превръща там в овца. Богаташите, които живеят на Острова на глупците, имат полза от това. Те най-напред харчат пари, за да хранят дребосъчетата, дават им възможност да лентяйствуват, а когато дребосъчетата се превърнат в овце, те могат да се хранят с трева и няма нужда да се харчат никакви пари за тях.
— А какви са тези богаташи? — попита Незнайко. — При нас няма никакви богаташи.
— Богаташи са тези, които имат много пари.
— А защо им е на богаташите да превръщат дребосъчетата в овце?
— Толкова ли не разбираш! Богаташите карат работниците си да стрижат овцете, а вълната продават. Големи капитали натрупват така!
— Ами защо и самите богаташи не се превръщат там в овце? Вредният въздух не им ли действува?
— Въздухът, разбира се, действува и на тях, но който има пари, той и на Острова на глупците се нарежда добре. С пари богаташът ще си построи къща, в която ВЪЗДУХЪТ се пречиства, ще заплати на лекар, а лекарят ще му предпише хапчета, от които вълната не расте толкова бързо. Освен това за богаташите съществуват тъй наречените салони за разхубавяване. Щом някой богаташ се нагълта с вреден въздух, той бързо тича в такъв салон. Там за пари почват да му правят разни компреси и масажи, за да може овнешката му муцуна да заприлича на обикновено лице. Наистина, тези компреси не винаги помагат много. Погледнеш такъв богаташ отдалеч — нормален, а вгледаш ли се по-отблизо — нищо и никакъв овен! Само това, дето има пари, иначе си е истински глупак, честна дума ти давам!… Впрочем време е вече да спим. Хайде да отидем да ти потърсим легло — завърши Козлето.
Те почнаха да обикалят между наровете, като се мъчеха да намерят свободно място. Ненадейно някой бутна Незнайко по рамото. Незнайко вдигна глава и видя на горния нар черноокото дребосъче, което му беше помогнало да се скрие от полицаите.