Портрети на небесни тела
- Автор: Босев Росен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портрети на небесни тела». Краткое содержание книги:
Бяхме наближили казармата. Над оградата й, като набучени на колове, се наредиха ококорени войнишки глави. Зачуха се подсвирквания, здравеняшки солдатски подмятания.
Май й стана неприятно.
— Ето — хвана ме под ръка, — аз ви изпратих, хайде сега вие да ме изпратите.
До късно обикаляхме града по всичките му посоки. Тя говореше, аз мълчах. Два пъти отминавахме нейната къща — беше в тясна уличка с много липи. Третия път тя спря пред входа.
Подаде ръка, която се оказа мъничка, но корава.
— Утре ще дойда да ви гледам.
През листата се промъкваше светлина от лампа, жужаха пчели, забравих да пусна ръката й, тя вдигна лице към мен и устните й светеха…
… Към края на своя разказ самоубиецът ставаше все по-кахърен и щом стигна до устните, се разтрепери целият. Хлипаше със сухи очи, вибрираше така, сякаш се мъчеше с тази вибрация да пробие твърда стена. Данчо усети, че е опасно да стоят повече тук.
— Да тръгваме — твърдо каза той. Самоубиецът въобще не го чу и Данчо помисли, че краят е дошъл. Но след няколко минути онзи се изправи и някак наклонен на една страна, тръгна към скалата.
Вечерта ресторантът бе необичайно шумен, бумтеше музика, славянките и техните комари май бяха се настървили — от всички страни ги пробождаха канещи погледи, но самоубиецът не вдигна глава от масата. Очите му постепенно се изпълваха с онази страшна светлина, която Данчо помнеше от деня на тяхното запознаване. Пи много малко, но остана на масата и след като затвориха. Данчо напразно се опитваше да изкопчи дума от него — онзи все по-дълбоко потъваше в себе си. Бе два след полунощ, когато се надигна и се упъти към бунгалото си. Призори почука на Данчовото бунгало. Беше облечен в същия онзи блейзър, който не бе слагал от първия ден, панталоните му бяха неизвестно как огладени.
Данчо потръпна от тежко предчувствие.
— Днес е мъгливо — каза той, — хайде днес да не ходим горе.
Самоубиецът тръгна сам и Данчо забърза подире му. Горе, седнал на самия ръб на площадката, той подаде дебел плик:
— Чети. Чети внимателно — това бяха първите му думи от снощи насам.
Данчо измъкна от плика няколко пожълтели страници.
„Другарю професор,
Освен официалната история за протичане на заболяването, изпращам ви някои лични допълнения, които, надявам се, ще ви бъдат от полза.
Пациентът бе докаран при нас с фрактура на черепа, пълна липса на съзнание и тежък комоциум, получени след удар по главата с гюлле, в момент, в който той е тичал на пистата в стадиона. След операциите, които поставиха живота му извън всяка опасност, регистрирахме пълна загуба на памет. Постепенно след стационарно и санаторно лечение амнезията бе ограничена в рамките на два месеца. Въпреки че физическото и умствено състояние на пациента е без особености, въпреки всичките ни усилия, не сме в състояние да ликвидираме тази частична ликвидна амнезия. Познавайки и високо уважавайки вашия метод на терапевтична хипноза, изреждам по-долу в хронологичен порядък някои моменти, които пациентът абсолютно не си спомня, но които биха могли да бъдат опорни пунктове за възстановяване в съзнанието му на този период от неговия живот.
1. Границите на амнезията са ясно очертани и постоянни — последното, което пациентът си спомня, е сбогуването с Ирина, момичето, с което същия ден се е запознал. Първият му следващ спомен е от два месеца по-късно — идването му в съзнание в нашата болница. Оттам нататък помни всичко, както помни всичко от преди деня на запознаването. По-долу са епизоди от онова, което напълно е забравил:
2. Следващия ден те се срещат с Ирина и се разхождат из града.
3. След няколко дни Ирина го запознава със своите родители — баща й Веселин Динев е виден юрист в града, майка й Деяна е завеждащ учебната част на гимназията. Родителите посрещат пациента в своя дом много добре.
4. Пациентът печели златен медал на общоармейската спартакиада, включен е в отбора, който се подготвя за международно състезание, и остава в града.
5. Тъй като през цялото време извън тренировките пациентът е в дома на Ирина, началник отбора му позволява да нощува там. Семейство Диневи му отстъпва мансардата на своя дом. (И досега Диневи, с които многократно съм говорил, си спомнят За изключителното възпитание и обща култура на пациента — изглежда, той категорично ги е спечелил.) Мансардата има капандура с изглед към балкана, диван, магнетофон, маса с три стола. Любимите записи на пациента и Ирина са били песните на Пол Анка.
6. При едно посещение на двамата заедно с нейните родители в ресторанта на Балкантурист, изпадайки в много радостно настроение (без помощта на алкохол, какъвто той въобще не употребява), пациентът се качва при оркестъра и изпълнява две песни. Учудването на Диневи е, че той за първи път не е заеквал. Ръководителят на оркестъра е изумен от прекрасното изпълнение на младежа.