Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
Подобна стратегия му изглеждаше абсолютно безсмислена, дори като се имаше предвид остарелият му военен опит. Но ако бе истина, това обясняваше защо Трр-мезаз все още не бе атакувал човешката база. Бяха загубили и двата бомбардировача и няколко изтребителя при първоначалния десант и без съответните подкрепления една атака би била проява на самоубийствена лудост.
Другите двама човеци избутаха масата в стаята и излязоха. Жената остана сама. Вратата се затвори и в същия момент болката изчезна.
Доктор-Каван-а отвори едно чекмедже, извади оттам две непознати устройства и ги постави едно до друго на масата. Към едното беше закрепен тънък кабел. Тя хвана края му, пъхна го в един от отворите и натисна един бутон.
Раздаде се слабо бръмчене. Заедно с него настъпи слабото усещане за оръжие срещу старейшини.
Прр’т-зевисти се напрегна в очакване на най-лошото. Но нивото на емисията оставаше същото — по-скоро бръмчене в главата, доста под прага на болката. Като се замислеше, повече му приличаше на усещането за слънцето, когато беше дете — способността да посочиш местоположението му дори когато е скрито зад дебел слой облаци.
Усещане, което той, както и всички зхиррзхиански деца, бе загубил с навършването на десетия си цикъл. За него това беше най-травмиращата последица от премахването на фссс-органа му — по-лоша от инжекцията обезболяващо, от неразположението и дори от тъпата болка в тила, която продължи десет завъртания след операцията. Чувстваше се така, сякаш частично е ослепял, и дори уверенията на родителите му не бяха в състояние да го убедят, че ще се оправи.
Насили се да отхвърли тази мисъл. Целта му бе да наблюдава хората, а не да се мотае наоколо и да се отдава на безкрайни спомени, подобно на някой древен старейшина, който се чуди как да си убие времето. Жената правеше някакви настройки и макар че усещането малко се промени, така и не се доближи до онова, което да може да се нарече болка. Вероятно хората бяха преценили неправилно прага на болката. Или си мислеха, че по този начин могат да го накарат да се предаде.
Жената докосна малката черна кутия, разположена на обичайното си място в края на масата.
— Доктор-Каван-а — произнесе тя. — Единадесети (нещо) двадесет-три-о-три.
Прр’т-зевисти се промъкна колкото се може по-близо до светлия свят. Беше се оказало, че краткият курс по човешки език е доста по-ефикасен, отколкото смяташе отначало. Освен това беше научил изненадващо голям брой нови думи през последните три завъртания — само от наблюдения и слушане. Но трябваше да се съсредоточи и дори сега имаше много думи, които все още му убягваха.
— Начало (нещо) второ (нещо) наблюдение върху зхиррзхианската (нещо) проба — продължи Доктор-Каван-а. — Най-напред ще започна с (нещо) (нещо) анализ. — И се отдалечи от бюрото.
За ужас на Прр’т-зевисти, тя отиде до лавицата, взе кутията, в която се намираше неговият резен, и я отвори, докато се връщаше обратно към масата.
Той моментално избяга обратно в сивия свят, колкото се може по-дълбоко. Бягаше по единствения начин, по който можеше. И същевременно осъзнаваше много добре колко безполезно и детинско е това. Беше пленен тук и каквато и болка да причинеше Доктор-Каван-а на резена му, тя моментално щеше да се предаде на него.
— Вземам (нещо) три (нещо) проба — чу той гласа й. След това усети нещо — почти пронизване и почти болка…
И после — покой. Остана само онова фоново усещане.
— Пробата взета (нещо) — продължи Доктор-Каван-а. — Изглежда добре. Слагам (нещо) в (нещо).
Много внимателно, застанал нащрек, Прр’т-зевисти отново се промъкна до ръба на светлия свят. Доктор-Каван-а се беше навела над един от инструментите и гледаше в някаква правоъгълна тръба. Резенът му отново лежеше в кутията си до инструмента, очевидно недокоснат.
Той се намръщи и се приближи. Не, грешеше. В гладкия кръгъл край на резена му имаше малък отвор. Очевидно това беше пробата, за която беше споменала Доктор-Каван-а.
Отново погледна към нея. Тя все така гледаше в тръбата. От новата си позиция видя, че от вътрешността на тръбата струи светлина. Покрит дисплей, реши той и застана до нея, за да разгледа.
Остана вцепенен. Естествено, и преди бе виждал през микроскоп зхиррзхианска клетъчна структура — в училището се изучаваха такива неща. Разбира се, оттогава имаше голям напредък. Преди не повече от един цикъл той бе присъствал на демонстрацията на нов мощен микроскоп, предоставен на една група изследователи и техници от върховното командване. Всички го бяха обявили за триумф на зхиррзхианския гений и техническа мисъл.
Този микроскоп обаче беше многократно по-добър.