Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Тогава си подай оставката — сряза го Дванадесетият. — Върховен вожд, който се страхува от властта си, е непотребен за народа.
— Или е вероятно най-ценният — рязко отговори Върховният. — Поправете ме, ако не съм прав, но нима именно злоупотребата с властта не е била причина за повечето войни?
— Добре казано — одобри Осемнадесетият. — Но в случая именно злоупотребата с властта — не твоята — е вторият проблем, пред който сме изправени. Нашето предложение е да решиш и двата проблема наведнъж.
Върховният се намръщи.
— Слушам ви.
— Много просто — каза Дванадесетият. — От едната страна е Трр-пификс-а — Кеера’рр, която отказва да приеме старейшинството. От другата страна е говорителят Квв-панав — Дхаа’рр, който явно има амбицията да осигури на своя клан власт, по-голяма дори от онази, която той е имал в миналото. Предполагам, че последното не е новост за теб.
— Изобщо — мрачно се съгласи Върховният. — Квв-панав се вижда начело на империя на Дхаа’рр.
— И затова трябва да бъде препънат — каза Дванадесетият. — Не така, че да падне, а само да спре. Ето нашето предложение.
Двадесет и деветте разговаряха цялата нощ… и накрая Върховният въпреки нежеланието си се предаде. Успокояваше се, че поне ще може да намали вълненията, породени от стремежа към власт на Квв-панав, и да даде възможност на всички да се съсредоточат върху войната за оцеляване.
И ако това щеше да нарани една стара безпомощна жена… е, може би това беше цената, която трябваше да се плати.
Цената на оцеляването на зхиррзхианците. И на собствения горчив опит на Върховния за болезнените задължения, които понякога съпътстват властта.
(обратно)Вратата на металната стая се отвори и приглушеният звук откъсна Прр’т-зевисти от онова умствено състояние, което минаваше за сън у старейшините. Той се промъкна до края на светлия свят. Един човек влезе в стаята и включи осветлението.
Имаше късмет — това беше човекът, наречен Доктор-Каван-а. Човек, който — и в това беше иронията — освен женското име в зхиррзхиански стил, наистина приличаше на жена. В последно време хората правеха сериозни размествания в стаята и затова Доктор-Каван-а не се мяркаше много често. Това беше неприятно за Прр’т-зевисти — наблюденията му върху хората, които влизаха тук, бяха по необходимост бавни и прикрити и имаше много части от човешката анатомия, които все още оставаха тайна за него. Особено органът в долната част на корема, който някакъв млад изследовател на Базов свят дванадесет беше предположил, че е техният еквивалент на фссс-орган. Не че някой беше повярвал наистина.
Но ето че тя се появи отново. Ако имаше късмет, сигурно щеше да остане малко повече.
Доктор-Каван-а отиде до единия край на стаята, отмести една малка кутия на половин разкрач по-близо до стената и се обърна към вратата.
— Добре, вкарайте го — каза тя.
Чу се някакво мърморене, звук от удар на метал с метал и на входа се появи краят на голяма, подобна на маса плоча, поставена върху дебели подпори. Прр’т-зевисти забеляза, че масата е много по-различна от онази, върху която разрязваха телата на зхиррзхианците. Тази имаше няколко отстъпа и неравности на горната си повърхност, явно подредени в някакъв ред. Задният край се издигаше нагоре и там имаше малки отвори и различни неща, които приличаха на контролни устройства. Това не беше маса за аутопсии, а някакъв другопланетен еквивалент на лабораторна маса.
Внезапно го разтърси болка. Прр’т-зевисти се напрегна, опитвайки се да запази спокойствие. Отново оръжие срещу старейшини. Лъчът му обливаше резена му, поставен в една от кутиите на лавицата. В последно време това се случваше все по-често и Прр’т-зевисти все още не знаеше дали това е преднамерена атака срещу него, или страничен ефект от тестване на някакво оръжие.
Едно нещо обаче бе сигурно. Независимо от усилията на върховния командир Дклл-кумвит в началото на десанта, хората явно имаха достъп до оръжия срещу старейшини. Може би не толкова мощни и с такъв радиус на действие като онези две, които бяха унищожени от бомбардировачите, но несъмнено не по-малко опасни на близко разстояние. Това беше евентуално жизненоважно откритие и той само можеше да се надява, че ще намери начин да се измъкне оттук преди командир Трр-мезаз да атакува базата.
Ако изобщо някога имаше атака. Малко преди залавянето си Прр’т-зевисти бе чул обезпокоителни слухове, че върховното командване готви нови експедиционни корпуси срещу други човешки светове — сили, които според първоначалния план трябваше да се хвърлят срещу тях чак след като сегашните плацдарми се закрепят.