Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Да — кимна Трр-гилаг. — И познаваш всички означения?
— Повечето. Ще се наложи да се доближим доста. Нещо напротив?
— Не знам — поколеба се Трр-гилаг. — Бях останал с впечатлението, че самичките малки на чиг не са особено безопасни.
— Така пише в учебниците — съгласи се Клнн-даван-а. — Нашите наблюдения обаче сочат, че това се отнася предимно до малките, които се намират на територията на семейството си. Когато са на неутрална територия, те всъщност са по-предсказуеми, отколкото групите.
— С други думи, точно обратното на написаното в учебника.
— Именно.
— Страхотно… А колко добри се тези ваши изследвания?
— О, те са перфектни, разбира се. — Плъзгачът бавно се носеше напред. Малкото все още стоеше на мястото си и ги наблюдаваше. — Единственото, за което трябва да се тревожиш, са изводите. Не се безпокой, всичко ще бъде наред. Все пак те съветвам да вземеш стингера от пакета под седалката. Само го нагласи на малка мощност. Не искаме да го нараним, нали?
— Щом казваш… — Трр-гилаг извади стингера от торбата, включи го и се намръщи на вибрацията, която съпътстваше зареждането. Никога не беше харесвал тези неща. Бяха неудобни, с тях беше невъзможно да се прицелиш и изглеждаха абсурдно за нещо, за което се предполагаше, че е оръжие. Трр-мезаз, който си имаше работа с истински лазерни оръжия, щеше да умре от смях, когато видя стингер за първи път. — Какъв е планът?
— Ще се приближим колкото се може повече, без да го стряскаме. После ще извървя останалото разстояние, а ти ще ме прикриваш. Как ти звучи?
— Ужасно — промърмори Трр-гилаг. — Ами ако грешиш и малкото се окаже опасно?
— Е, все пак някой трябва да го направи. А ти нищо не разбираш от чигски отметки.
— Мога да ти ги опиша.
— Стига глупости, скъпи — нежно го сгълча Клнн-даван-а. — Добре, май се приближихме достатъчно. Хайде, всички вън.
Плъзгачът се отпусна на земята и двамата слязоха. Със стингер в ръка Клнн-даван-а тръгна бавно към малкото, като не спираше да говори успокоително. Трр-гилаг приклекна до плъзгача и насочи оръжието си към малкото. С края на окото си забеляза някакво движение от лявата си страна, хвърли бърз поглед натам…
И замръзна.
— Клнн-даван-а? — тихо я повика той. — По-добре спри. Погледни наляво.
Тя замръзна и обърна глава. Трр-гилаг не можеше да види лицето й, но внезапното ускоряване на движенията на опашката й беше достатъчно красноречиво.
Бяха осем. Осем чиг, надянали характерните за воините-ловци леки метални ризници в маскировъчни цветове. Около тях стояха струпани двадесетина малки. Всички бяха вперили немигащите си очи в зхиррзхианците… и определено не изглеждаха приятелски настроени.
— Спокойно — тихо каза Клнн-даван-а. — Никакви резки движения. Нещата в ръцете им не са играчки.
Трр-гилаг кимна. Усети как собствената му опашка започна да се движи по-бързо. До момента не беше забелязал арбалетите — почти не се виждаха от маскировъчното облекло. Тъй като им бе забранено да притежават високотехнологични оръжия, чиг се бяха принудили да използват тези нещица. Които определено не бяха играчки.
— Какво искаш да направя? — промърмори той. — Да се опитам да ги натръшкам ли?
— Не, освен ако не искаш брак със старейшина — хапливо отговори Клнн-даван-а. — Просто остани на мястото си. Да видим какво искат. И каквото и да става, недей да насочваш стингера към тях.
Чиг тръгнаха към тях. Оръжията им бяха заредени, малките хаотично се мотаеха в краката им. Групата премина потока и доближи плъзгача. Водачът посочи Клнн-даван-а с арбалета си.
— Бкст-мссрсс-(кашляне)-втсслсс-(кашляне)-хрсс-всс-члсс — каза той.
— Мрсс-жсс-(кашляне)-хвссклсс’фрсс-ск-(кашляне) — отговори Клнн-даван-а и посочи със свободната си ръка Трр-гилаг.
— Бкст-мссрсс-(кашляне) — каза чиг.
Клнн-даван-а кимна и бавно тръгна към плъзгача.
— Какво им каза? — попита Трр-гилаг. — Обясни ли им, че не искахме да нараним малкото?
— Изобщо не се интересуват от малкото — напрегнато каза Клнн-даван-а. — А от нас.
Трр-гилаг погледна към тях.
— Това никак не ми харесва.
— На мен също — каза Клнн-даван-а и опря гръб в плъзгача. — Това не са планинци, Трр-гилаг. Виж малките им не са белязани. От градовете са.
Трр-гилаг усети, че опашката му започва да се движи още по-бързо. Пет от арбалетите бяха насочени право към тях.
— Не са ли се отдалечили малко прекалено от домовете си?
— Поне на сто и петдесет хилядоразкрача. Ако не и повече.
Главният и двама други се бяха отделили настрана, поглеждаха към зхиррзхианците и си мърмореха нещо.