Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Не — намръщи се Върховният вожд. — Кога е станало това?
— Явно рано тази сутрин — каза Осемнадесетият. — Дежурният не е знаел това, докато брат му, командир Трр-мезаз, не е поискал да се свърже с него. На дежурния са му били необходими няколко тентарка, докато го засече на военен транспортен кораб на път за Грий.
— Грий? Какво, в името на осемнадесетте свята, търси там? — възкликна Петнадесетият.
— Има предбрачно споразумение с една изследователка там — въздъхна Върховният. — Клнн-даван-а — Дхаа’рр. Трябваше да се досетя — това беше написано в досието му.
— Имах впечатлението, че ще заставите всички участници в мрачанската експедиция да останат в рамките на комплекса — каза Седмият.
— Изследовател Трр-гилаг помоли за разрешение да посети родителите си. Пуснах го.
— Заедно с позволение да напуска планетата?
— Изобщо не е ставало дума за това — каза Върховният.
— Не очаквах, че ще напусне Оакканв. Но на практика не виждам нищо лошо в това.
— Нима? — изръмжа Дванадесетият. — Той знае за КИОРО. И ти не виждаш нищо лошо в това да го пуснеш да се шляе където си ще?
— Успокой се — каза Върховният. — Всичко е наред. Няма да се разприказва.
— Можеш ли да бъдеш сигурен в това? — не спираше Дванадесетият. — Абсолютно сигурен?
— Да, мога — твърдо каза Върховният вожд. — Както вече казах, прочетох досието му. При това много внимателно. Завършил специалност ксенология с изключително високи оценки. Поведението му още от дете е също така изключително. Наистина, той е млад и очевидно неопитен, но в никакъв случай не е глупав, импулсивен или нехаен. Нещо повече, той осъзнава не по-зле от вас какъв ефект би могло да има разгласяването на тайната за КИОРО. Няма да каже нищо.
— Доверието е достойно качество за всеки Върховен вожд — пренебрежително отбеляза Седмият. — Но може да му изиграе лоша шега. Мога ли да предложа поне всички разговори, които води Трр-гилаг, да преминават през комплекса?
Върховният вожд нетърпеливо махна с ръка.
— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, действай.
— Благодаря — студено отговори Седмият и изчезна.
— Интересно — отбеляза Осемнадесетият и съсредоточено погледна Върховния. — Всичко това за Трр-гилаг… заприлича ми на предварително подготвена реч.
— Става въпрос не за подготовка, а за опит — поправи го с кисела гримаса Върховният. — Вече водих подобен спор с говорителя на Дхаа’рр. Всъщност на два пъти. Да си призная, това вече започва да ми омръзва.
— Разбираемо е. Дано само младият изследовател заслужава доверието ти.
— Заслужава много повече от доверие — изръмжа Върховният. — Чел съм досието и докладите му и съм убеден, че е много добър ксенолог. Имаме нужда от всеки подобен талант в борбата си срещу хората-завоеватели.
— Правилно — намеси се Четиринадесетият. — Освен това вече е твърде късно да го спрем, ако е решил да се разприказва.
Седмият се появи отново.
— Връзката е поставена под наблюдение. Сега можем ли да започнем разговора по същество?
— Моля — любезно каза Върховният вожд.
— Много добре — изсумтя Седмият. — Става въпрос за майката на Трр-гилаг, Трр-пификс-а. Днес е посетила родовия храм на Трр и е направила опит да открадне своя фссс-орган. — Той погледна намусено. — Очевидно не желае да стане старейшина.
— Разбирам — каза Върховният. — И?
— Какво искаш да кажеш с това „И“? — намръщи се Седмият. — Можеш да видиш последствията.
— Успяла ли е?
— Не — каза Седмият. — Главният пазител на храма е заподозрял нещо и е успял да я спре.
— В такъв случай не виждам никакви последствия — сви рамене Върховният. — Винаги е имало побъркани фанатици, решени да откраднат своите фссс-органи.
— Точно там е проблемът — нетърпеливо каза Осемнадесетият. — Трр-пификс-а не е побъркан фанатик и точно това я прави толкова опасна. Тя е най-обикновена, тиха и разумна възрастна жена — нито повече, нито по-малко. Съвсем нормална. Но въпреки всичко това решава да не приеме старейшинството.
— Съжалявам, но все още не разбирам къде е проблемът — каза Върховният. — От какво се страхувате — че ще застане начело на някакво широко движение срещу старейшините ли?
— Именно — каза Двадесет и вторият. — Не е задължително да бъде точно тя, но тя може да се окаже искрата, която да предизвика подобен пожар.
— Разбираш ли, въпросът има и своите философски страни — добави Осемнадесетият. — А те отиват далеч отвъд конкретния случай.