Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
За обикновения зхиррзхианец правителственият комплекс представляваше триумф на единството, символ на искреността и взаимното уважение между клановете. Единство може би имаше, но искреността не беше нищо повече от добре скалъпена илюзия. Разбира се, заседателната зала на Върховния съвет бе достъпна за старейшините от два родови храма и дузина по-малки пирамиди. Но това се отнасяше само за нея. Двете основни правителствени зали с техните кабинети, заседателни зали и всичко останало, бяха предвидливо разположени извън обсега на всички тях.
Единствено двете пирамиди на върховния род, разположени в самата заседателна зала, имаха достъп до целия комплекс. И това бе израз на уважение към тези, които бяха създали всичко това. На огромното открито пространство между сградата на съвета и правителствените сгради се издигаше паметник, показващ някои от най-мощните и смъртоносни военни машини, създавани от зхиррзхианците през тяхната изпълнена с насилие история. Бяха представени далекобойно оръдие, изтребители и над двадесет обсадни и нападателни машини, сели разрушения из бойните полета на Трите войни на старейшините. Мълчаливо напомняне за живота преди създаването на Върховния съвет.
Това бе предназначено за посетителите. Но те не можеха да видят, че две от обсадните машини са изработени изцяло от метал. Метал, който създаваше сенчести пространства, недостъпни за старейшините от върховния род.
Тайната заседателна зала в сградата на говорителите се намираше в едно от тези пространства. Личните покои на Върховния вожд заемаха другото.
Съществуването на тези скривалища беше добре пазена тайна, известна само на Върховния вожд и някои говорители. Но само Върховният вожд знаеше, че двата недостъпни района не са абсолютно недостъпни.
Бившите Върховни вождове го очакваха. Бяха се събрали всичките двадесет и осем. Още едно свидетелство, че въпросът е много сериозен.
— Приветствам бившите Върховни вождове — поздрави той и седна в креслото си. — На какво дължа честта за подобно събрание?
— На настъпващата криза — изръмжа Дванадесетият. — Криза, която ако не се разреши бързо, ще унищожи устоите на зхиррзхианското общество.
— Нима. — Върховният вожд впери поглед в загриженото прозрачно лице. Знаеше, че Дванадесетият е склонен да преувеличава и да вижда кризи и катастрофи навсякъде. Но това бе прекалено дори за неговия обичаен песимизъм.
— Има ли съгласие за това?
— Вероятно Дванадесетият малко преувеличава нещата — каза Двадесет и вторият. — Но…
— Нищо не преувеличавам…
— Но е прав — повиши глас Двадесет и вторият, — като твърди, че проблемът трябва да бъде решен бързо.
— Тогава нека чуя за какво става въпрос — Върховният вожд се опитваше да поеме контрола над дискусията. Отдавна бе открил, че събирането на управленческия опит от петстотин цикъла на едно място не е толкова ефективно, колкото можеше да се предполага. Това бяха диаметрално противоположни характери от напълно различни епохи. Основното, което ги обединяваше, беше амбицията, осигурила им поста Върховен вожд. Всички те в една или друга степен бяха убедени, че все още имат думата в управлението на осемнадесетте свята. — Кой от вас първи разбра за тази криза?
— Аз — отвърна Седмият. — Научих от един бивш говорител на клана Кеера’рр, който сега е закотвен в родовия храм на Трр и има резен в една от пирамидите в Града на единството. Вярвам, че си запознат с рода Трр. Негов представител е изследователят Трр-гилаг, онзи некомпетентен глупак, допуснал бягството на човека-пленник.
— Да, познавам изследовател Трр-гилаг — каза Върховният вожд. — Не бих го нарекъл некомпетентен. Поне не въз основа на случилото се.
— Поне би могъл да се погрижи пленникът му да е мъртъв — изсумтя Седмият. — Воините от моето време можеха да направят това.
— Да, би могъл. И ако го беше направил, сигурно той и цялата му група щяха да бъдат превърнати в старейшини от хората-завоеватели.
— Това надали може да се нарече безчестие — обади се Дванадесетият.
— Но е точно това, когато има нужда от ръцете им — възрази Върховният. — Ако всички те бяха станали старейшини, кой щеше да се грижи за мрачанските пленници до пристигането на „Верен“? Нещо повече — кой щеше да е в състояние да попречи на хората-завоеватели да кацнат и да вземат всички записи за Базов свят дванадесет? Толкова ли сте нетърпеливи да видите вражески кораби в небето на Оакканв?
— Успокой се, върховни — обади се Осемнадесетият. — Никой няма да обвинява един изследовател, че не е действал подобно на воин. Като говорим за Трр-гилаг, известно ли ти е, че е напуснал Оакканв?