Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Именно — обади се Двадесетият. — И тези страни…
— Моля — обади се спокоен глас.
Всички старейшини млъкнаха начаса, а Върховният почтително се изправи, когато от групата се отдели една фигура. Това не беше просто бивш Върховен. Беше Първият. Зхиррзхианецът, избран като последна надежда за света от лидерите на клановете, събрали се на още димящото последно бойно поле на Третата война на старейшините. Зхиррзхианецът, застанал пред тях и отрекъл се от своите кланови и родови връзки. Зхиррзхианецът, нагърбил се с великата задача да се изправи срещу царуващото поколения, недоверието и враждебността и да ги замени отначало с примирие, а после и с всеобщ мир. Зхиррзхианецът, който беше успял.
Първият рядко говореше на подобни събирания. И когато го правеше, всички се вслушваха в думите му.
— Вероятно не разбираш, Двадесет и девети — започна той със същия спокоен тон, — защото гледаш на миналото от прекалено голяма дистанция. Ти виждаш историята като поредица от събития, случили се на едни или други зхиррзхианци, а не като на сила, която е моделирала не само обществото ни, но и начина, по който мислим. Трите войни на старейшините в основата си са били войни за права — за правото на обикновените зхиррзхианци да запазват своя фссс-орган, подобно на управниците си. За правото на старейшините техните фссс-органи да бъдат пазени от преднамерено или случайно унищожаване. За правото на старейшините и телесните да живеят, без да се налага да бъдат измествани, за да има място за други.
Върховният кимна. Да. И последният конфликт беше започнал отново да надига глава.
— Разбирам, Първи.
— Добре — каза Първият. — Тогава помисли само какво иска Трр-пификс-а. Тя иска старейшинството да не бъде право, а привилегия.
Върховният се намръщи. Не беше обмислял нещата от подобна гледна точка.
— Разбирам какво искаш да кажеш — колебливо каза той. — Но не е ли възможно старейшинството да бъде едновременно право и привилегия?
— На теория, да. Но на практика подобен баланс никога не се задържа дълго. Двадесет и вторият е прав да се страхува, че други, по-радикални зхиррзхианци ще се обединят около нейната кауза и ще я обърнат пряко срещу старейшините и старейшинството изобщо. — Той посочи Втория. — Това се случи два пъти по времето, когато синът ми заемаше поста.
— И веднъж при мен — обади се Деветият.
— И при мен също — добави Шестнадесетият.
— Няма нужда да изброяваме всички такива случаи — продължи Първият. — Важното е, че това не е неизвестна територия. Това се е случвало многократно в историята и е заплашвало да срине убеждението, че старейшинството е абсолютно право, което не може да се променя или отнема. Ако позволиш на един зхиррзхианец да се откаже от своето право, резултатът ще бъде друг зхиррзхианец също да го откаже, но не на себе си. Липсата на логическа връзка няма никакво значение. Многократно се е оказвало, че подобно мислене води точно дотам. Единственият начин да не се допусне това е да сме абсолютно сигурни, че първата крачка никога няма да бъде направена.
— И затова трябва да се потисне самата идея — каза Върховният.
— Да — тържествено заяви Първият. — Колкото се може по-бързо. Толкова безпощадно, колкото се налага.
— Разбирам — каза Върховният. Побиха го тръпки. Никога не беше чувал за подобни инциденти — нито дори слухове. Той, Върховният вожд на зхиррзхианците. Наистина безпощадно потискане. — И вие сте убедени, че потискането е единственият начин? Всички вие?
— Съмняваш се в нас? — В гласа на Дванадесетия се долавяха заповеднически нотки. — Нашият опит…
— Моля — отново се обади Първият. — Разбира се, не можем да гарантираме, че това е единственият начин, Двадесет и девети. Но най-малкото, това ще отвлече вниманието на всички. А не можем да си позволим отслабване дори за миг. Не и сега. Не и когато водим война за оцеляване.
— Да — промърмори Върховният. — Разбирам. Представихте проблема. Имате ли решение за него?
— Да — каза Шестнадесетият. — Проблемът се появява не заради това какво иска Трр-пификс-а, а заради това какво представлява тя — обикновена, разумна и почтена жена. Както ти самият каза, винаги има побъркани фанатици, които не искат да станат старейшини.
— Да — мрачно каза Върховният. Ясно беше накъде вървят нещата. — И затова трябва да обявим, че Трр-пификс-а е побъркана.
— От тона ти предполагам, че не си съгласен — каза Двадесет и осмият.
Върховният го погледна право в очите.
— Не, татко, не съм съгласен. Не желая да използвам положението си за подобно нещо. Много ми прилича на злоупотреба с дадената ми власт.