Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Да — каза Трр-гилаг. Ръцете му също леко трепереха, когато хвана нейните и ги стисна здраво. Ограниченията на благоприличието, да не говорим за присъстващите студенти, не му позволяваха да я поздрави по начина, по който му се искаше. Надяваше се, че по-късно ще успеят да се уединят поне за малко.
Личеше си, че Клнн-даван-а си мисли за същото.
— Доста се изненадах, като чух, че идваш — каза тя, хвана го за ръка и го поведе към лагера. — Предполагах, че работата ти за Върховния съвет запълва цялото ти време. Особено групата, която ще заминава на онази нова експедиция — тихо добави тя.
Трр-гилаг я зяпна. Беше останал с впечатлението, че мрачанската експедиция се пази в дълбока тайна.
— Как си успяла да научиш за това, в името на всичките осемнадесет свята?
— Никога не подценявай наблюдателността на опитния изследовател — хапливо каза Клнн-даван-а. — Съвсем случайно директорът Прр-еддси проведе няколко дълги разговора с Оакканв през последните две завъртания. Много сериозни, много поверителни — секретни военни линии и други подобни.
— И ти съвсем случайно си лежала наблизо, опряла глава до стената на палатката му, така ли?
— Аз ли? — попита Клнн-даван-а с великолепна имитация на наранена чест. — Отвращава ме само мисълта за подобна постъпка. Не, Прр-еддси проведе с мен една дискусия, в която се появи думата мрачанци. После някой спомена името на Нзз-ооназ и останалите неща бързо дойдоха по местата си. Наистина очевидно — твоят екип е съставен от експерти по всичко, отнасящо се до хората-завоеватели и тяхната територия.
Трр-гилаг се намръщи. Хора-завоеватели. Определението вече бе успяло да стигне чак дотук.
— Надали могат да се нарекат мой екип — каза той. — Понижиха ме.
— Разбрах — тихо каза Клнн-даван-а. — Съжалявам.
— Вината си е изцяло моя. Явно правилото е да убиваш пленниците, но да не ги оставиш да се измъкнат.
Тя го погледна.
— Да не би да долавям следи от негодувание?
— Нещо много повече от негодувание. И то предимно заради теб. Говорителят Квв-панав настоя пред Върховния вожд в групата да се включи представител на Дхаа’рр. И тъй като буквално не може да ме понася, посочи вместо теб Глл-боргив.
Клнн-даван-а сви рамене.
— Глл-боргив не е чак толкова безнадежден случай.
— Но е далеч от твоята класа.
— Благодаря за високата оценка. Но въпреки това не мисля, че трябва да поемеш върху себе си вината за пропуснатата възможност да стана знаменита.
Трр-гилаг погледна към лагера. Ограда, палатки… и белият връх на пирамидата, който стърчеше над тях. Това бе нещо, което нямаха на онези първи студентски експедиции преди десет цикъла. Нямаше резени от фссс-органи със закотвени към тях старейшини, които да служат за свързочници.
Или да слушат зад гърба ти, независимо дали го искаш, или не.
— Има ли тук някое местенце, където да поговорим насаме? — попита той.
— Можем да открием нещо — отговори му Клнн-даван-а, леко развеселена. — Помислих си, че нямаш чак толкова време.
— Не става дума за това — каза Трр-гилаг. Усети как опашката му се заизвива едновременно от желание и леко смущение. — Не че не ми се иска… но нямах предвид това. Искам да поговорим. Сериозно.
— О… — Тя го погледна и се намръщи. — Ами… разбира се. Така и така трябва да проверя някои от фермите от другата страна на хребета. Ще проверя дали Прр-еддси ще ми отпусне един от плъзгачите.
Десет стоудара по-късно двамата се отдалечаваха от лагера. Трр-гилаг изчака да се отдалечат на безопасно разстояние и й каза лошите новини.
Тя го слушаше мълчаливо, после, когато той свърши, попита:
— Сигурен ли си във всичко това?
— Не зная дали изобщо може да се вярва на слуховете на старейшините — отговори Трр-гилаг, като гледаше скалистия пейзаж под тях. — Единственото сигурно нещо е, че баща ми го е сметнал за достатъчно сериозно, за да ме предупреди.
— Да. — Лицето на Клнн-даван-а придоби резки черти. — Забелязвам, че никой не си е направил труда да го каже на мен.
— Може би никой от вашите старейшини не е чул слуховете — дипломатично каза Трр-гилаг.
— О, я стига. Някъде на някой свят изниква слух и всеки старейшина вече го разпространява. Знаеш го по-добре от мен — нали темата ти беше такава. Нашите старейшини тук знаят. Просто са решили да не ми кажат.
Трр-гилаг смутено сви рамене.
— Надали можеш да ги обвиняваш за това. В края на краищата, всички те са от Дхаа’рр. Сигурно се притесняват от допускането ми в клана повече и от лидерите ви.
— Е, това вече е съвсем тъпо — ядоса се тя. — Тъпо и нечестно. Никой не може да те вини за нападението на хората-завоеватели срещу твоята база — всички са съгласни, че са търсели пленника. Брат ти използва свързочниците като пазачи. И какво от това? Ние използваме нашите за същото през цялото време.