Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
— С уговорката, че пирамидата ви е на сигурно място зад оградата — отбеляза Трр-гилаг. — Докато неговите не са. Както и да е, това не е главната причина да му вдигнат мерника.
— Не могат да го обвиняват и за Прр’т-зевисти — твърдо каза тя. — Зная, че е от моя клан, и би трябвало да съжалявам, че е мъртъв. Но случилото се е точно толкова по негова вина, колкото и по вина на Трр-мезаз. Никой не му е нареждал да остане при резена си. Би могъл да избяга право в родовия си храм и да си остане в него.
— Освен ако не съществува някаква връзка между фссс-органа и резена, за която не знаем — каза Трр-гилаг. — Може би ако се унищожи резенът, старейшината умира, независимо дали е закотвен за него или не е.
— Не — отрицателно махна с език Клнн-даван-а. — Не забравяй, че са били необходими най-малко тридесет цикъла експерименти, докато се открие успешен начин за успешно правене на резен. Ако унищожаването на резена означава смърт за старейшината, всички онези, върху които са експериментирали, би трябвало да са мъртви. А те не са.
— Права си. — Трр-гилаг усети, че поне една малка част от товара се смъкна от раменете му. — Не се бях сетил за това. И все пак това надали има някакво значение за старейшините от Дхаа’рр.
— Не, разбира се. Смъртта на Прр’т-зевисти е чудесен повод за лидерите да измъкнат нещо, което отначало не са можели да си позволят. — Тя въздъхна. Гневът и напрежението й бяха поутихнали. — О, Трр-гилаг. Какво ще правим?
— Няма да се отказваме. Поне това е сигурно. Единственият въпрос е как да постигнем онова, което искаме.
— Да — промърмори Клнн-даван-а и се замисли. Трр-гилаг я гледаше и й се усмихваше въпреки сериозността на положението. Само преди малко гневът и възмущението й почти моментално се бяха сменили с отчаянието от поражението. Сега отново беше решително настроена. Мнозина от колегите и приятелите й — той го знаеше — намираха тези резки промени в настроението й за сплашващи. А той ги намираше за привлекателни. — Добре — каза тя. — Какво е положението? Лидерите на клановете вече са дали съгласието си за нашето обвързване, така че отмятането сега означава да се отметнат от думата си. Това не ги поставя в особено благоприятна светлина, освен ако не представят някой убедителен довод. Значи трябва да докажем, че доводите им са неоснователни.
— Освен това можем да посочим колко стари са подобни предразсъдъци — предложи Трр-гилаг. — Границите са отворени вече стотици цикли. Това означава, че ограничаването на междуклановите връзки също е остаряло.
— Правилно. Нека ги накараме да се почувстват засрамени и объркани — съгласи се Клнн-даван-а. — Само ми се иска поне някой от семействата ни да имаше по-силно политическо влияние. Щяхме да имаме по-добър шанс, ако можехме да привлечем и представители на други кланове. Пък било то и само като наблюдатели.
— Да. — Трр-гилаг се почувства малко засрамен. Разполагаше с такова влияние, след като Свв-селик бе понижен, а Трр-гилаг — назначен за говорител на групата на Базов свят Дванадесет. И успя да го изгуби без особени трудности. — Знаеш ли, един-два пъти ми се стори, че Върховният вожд е на моя страна. Вземаше някои маловажни решения в моя полза срещу говорителя Квв-панав. Но не вярвам, че това може да се брои.
— Аз също — каза Клнн-даван-а. — Върховният вожд не обича много Дхаа’рр — той би могъл да отсъди нещо в ущърб на Квв-панав просто по навик. Освен това въпросът е прекалено вътрешен, за да може Върховният вожд да си пъха езика в него.
Няколко стоудара и двамата мълчаха. Плъзгачът се носеше плавно над скали и хребети, въздушната му възглавница превръщаше малките неравности в поклащания, а по-големите — в параболични дъги. Теренът пред тях се спускаше надолу към малък поток и отново се издигаше зад него, за да достигне до още по-високи, покрити със сняг планини.
— Охо! — промърмори Клнн-даван-а.
— Какво има? — запита Трр-гилаг, когато плъзгачът рязко зави надясно.
— Малко на чиг. Ето там. — Клнн-даван-а посоли към потока.
— Видях го — кимна Трр-гилаг. Малкото стоеше напълно неподвижно до купчина речни камъни от тяхната страна на потока, наострило уши. Цялото му внимание беше насочено към приближаващия се плъзгач. — Мислиш, че се е изгубило ли?
— Е, надали е там току-така. Може да е от началото или края на някое тръгнало на паша стадо. Да погледнем отблизо. Можем да разберем от кое семейство е.
— Как ги различаваш?
— Планинците бележат малките си — обясни Клнн-даван-а. — Виждаш ли трите светлинки по крайчетата на ушите?