Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Хал? - каза тя с тънкото си гласче. - Очите ти...
Той спусна клепачи.
- Съжалявам. Да влезем вътре...
Тя издърпа ръката си.
- Не мисля, че искам да вечерям.
Първата му реакция беше да настоява, обаче не искаше от нея да прави нещо против волята си. Освен това, колкото по - малко време щяха да прекарат заедно, толкова по-малко спомени щеше да има за изтриване.
По дяволите, трябва да се изтрие от паметта й в мига, в който спрат пред входната й врата.
- Ще те отведа у дома ти.
- Не. Ще се разходиш ли е мен в парка? Просто не искам стоя в затворено пространство. Прекалено съм... неспокойна
Рейдж пусна ключовете за колата в джоба си.
- С удоволствие.
Прекосиха тревата и тръгнаха по алеите под есенните листа, а той огледа района. Не видя нищо, което да представлява потенциална опасност. Не усети заплаха. Вдигна поглед нагоре, видя полумесеца в нощното небе.
Тя се засмя.
- Обикновено не правя това. Имам предвид, не се разхождам нощем в парка. Но с теб? Не се тревожа, че някой ще ме нападне или ограби.
- Това е добре. Не би трябвало да се тревожиш. - Защото щеше да посече всеки, който се опита да й навреди - било човек, вампир или върнал се от небитието мъртвец.
- Не ми се струва редно - прошепна тя - да се разхождам навън по тъмно. И малко ме е страх. Майка ми непрекъснато и ме предупреждаваше да не ходя по разни места след мръкване.
Спря и погледна нагоре. Протегна бавно ръка към небето с дланта нагоре. И затвори едното си око.
- Какво правиш? - запита той.
- Държа луната върху дланта си. Той се наведе и проследи с поглед ръката й по цялата й дължина.
- Да, така е.
Изправи се, прегърна я през кръста и я притисна към себе си. След миг на скованост тя се отпусна и свали ръка до тялото си. Господи, обожаваше миризмата й. Така чиста и свежа, с привкус на цитрусови плодове.
- Беше на лекар, когато ти се обадих днес, нали?
- Да.
- Какво ще направят за теб?
Тя се откъсна от прегръдките му и отново закрачи. Той тръгна редом с нея, като я остави тя да диктува темпото.
- Какво ти казаха, Мери?
- Не е нужно да говорим за това.
- Защо?
- Защото излизаш извън образа - каза тя весело. - От един плейбой не се очаква да има нещо общо с непривлекателните страни на живота.
Той се замисли за звяра, който живееше в него.
- Свикнал съм с грозното, повярвай ми.
Мери отново спря и поклати глава.
- Знаеш ли, нещо не е както трябва в цялата тази история.
- Права си. Трябва да те държа за ръка, докато се разхождаме.
Той протегна длан, но тя отдръпна своята.
- Говоря сериозно, Хал. Защо си с мен?
- Ще ми създадеш комплекс. Какво лошо има в това да прекарам известно време с теб?
- Искаш аз да го изрека? Добре. Аз съм обикновена жена, която няма да доживее докрай дните си. Ти си привлекателен. Здрав. Силен...
Като си каза, че проявява глупост по всички възможни начини той спря пред нея и обгърна с длани шията й. Канеше се отново да я целуне, макар че не трябваше. А целувката нямаше да е като онази пред къщата и. Наведе глава. Странното жужене в тялото му се засили, но и не спря. По дяволите, нямаше да позволи на тялото си да диктува действията му тази вечер. С усилие на волята успя да овладее усещанията си. Потисна напрежението поне до известна степен и изпита облекчение.
Беше твърдо решен да влезе в нея - дори само с език в устата й.
Мери вдигна поглед към електриково сините очи на Рейдж. Би могла да се закълне, че светят в мрака, че от тях наистина струи синя светлина. Беше усетила нещо подобно и на паркинга. Косъмчетата по тила й настръхнаха.
- Не се тревожи за проблясването - каза той тихо, като че ли прочел мислите й.
- Не те разбирам - прошепна тя.
- Не се опитвай.
Меките му като велур устни се притиснаха в нейните, галейки ги. Езикът му се стрелна нежно върху тях.
- Отвори се за мен, Мери. Пусни ме да вляза.
Езикът му продължи да настоява, докато устните й не разтвориха. Той се плъзна във вътрешността й и сякаш стигна до сърцевината между бедрата й. Тя притисна тяло в неговото, гърдите й срещнаха неговите и я заля гореща вълна. Стисна го здраво за раменете и се опита да се слее с топлото и мускулесто тяло.
Успя само за миг. Той се отдръпна рязко от нея, макар да прекъсна допира на устните им. Тя се запита дали не продължава да я целува, за да скрие факта, че се кани да сложи край на интимността. Или просто се опитваше да охлади страстта. Може би беше прекалено агресивна?