Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
съмнение той би предпочел тях. Ако имаше късмет, щеше да бъде
посещавана рядко.
13.
Бъч се изтегна в леглото на Вишъс. Ви се срамуваше да си го признае, но беше прекарал много дни във фантазии какво ли би било. Какво щеше
да е усещането. Миризмата. Сега, когато беше реалност, той се радваше, че трябва да се концентрира върху задачата да излекува Бъч. Подозираше, че иначе чувството би било толкова мощно, че щеше да му се наложи да
се отдръпне.
Когато гърдите му се отъркаха в тези на Бъч, той се опита да убеди
себе си, че няма нужда от всичко това. Опита се да се престори, че няма
потребност от някого до себе си, че не му носи утеха да лежи до друго
същество, че не го е грижа за топлината и тежестта, отпусната до тялото
му.
Фактът, че лекуваше ченгето, не излекува него. Но това, разбира се, бяха глупости. Когато прегърна Бъч и се откри, за да приеме злото на
Омега, точно от всички тези неща имаше нужда. След посещението на
майка си и прострелването копнееше за нечия близост, трябваха му ръце, които да отвърнат на прегръдката му. Да почувства туптенето на друго
сърце срещу своето.
Прекара твърде дълго време, странейки от всички, за да не ги
застрашава с ръката си. Свалянето на гарда пред единствения, на когото
имаше пълно доверие, предизвика парене в очите му.
Добре, че никога не плачеше, защото бузите му щяха да са мокри като
речни камъни.
Когато Бъч потръпна с облекчение, Вишъс почувства треперенето в
раменете и хълбоците му. Знаеше, че не е редно, но не можа да се
въздържи и зарови татуираната си ръка в гъстата коса на Бъч. Ченгето
простена още веднъж и се приближи още повече, а Ви вдигна поглед към
лекарката.
Тя стоеше до креслото и ги гледаше с широко отворени очи и зяпнала
уста.
Единствената причина, поради която Ви не умираше от неудобство, беше съзнанието, че у нея нямаше да остане спомен за този момент на
интимност. Иначе не би го понесъл. Такива неща не се случваха често в
живота му, главно защото той не ги допускаше. Проклет да бъде, ако
позволеше на някаква непозната да си спомня личните му дела.
Само дето… някак си не я чувстваше непозната.
Лекарката посегна инстинктивно към шията си и се отпусна в
креслото. Времето течеше бавно като мързеливо куче, протягащо се в
летния сумрак, докато тя държеше очите си приковани в неговите, а и той
не отклоняваше взор.
Думата отново се появи в съзнанието му: Мое. Не беше сигурен обаче
за кого се отнасяше? За Бъч или за нея?
Осъзна, че беше за нея. Жената в другия край на стаята беше
причината да се появи тази дума.
Бъч се размърда и краката му докоснаха тези на Ви през завивките. С
чувство на угризение Ви си спомни за всичките пъти, когато си
представяше себе си и Бъч, как лежат както сега, как… е, лекуването не
беше и половината. Странно, че сега, когато се случваше, Ви нямаше
сексуални фантазии за Бъч. Не… желанието за секс и обвързване бяха
насочени към мълчаливата жена човек в другия край на стаята, която беше
в пълен шок.
Може би не можеше да приеме двама мъже да са заедно? Не че той и
Бъч някога щяха да бъдат.
По някаква нелепа причина Ви й каза:
— Той е най-добрият ми приятел.
Изглеждаше изненадана, че й дава обяснения. А и той беше
изненадан.
Джейн не можеше да отлепи очи от леглото. Пациентът й и Ред Сокс
светеха в допира си, телата им излъчваха мека светлина и нещо се
случваше между тях, някакъв обмен. Боже, сладникавата миризма
отслабваше.
Най-добри приятели? Тя погледна ръката на пациента си, заровена в
косата на Ред Сокс, и начина, по който силните му ръце го притискаха
плътно. Несъмнено бяха приятели, но колко ли далече стигаше
приятелството им?
След Бог знае колко време, Ред Сокс издаде дълга въздишка и
повдигна глава. Едва няколко сантиметра деляха лицата на мъжете и
Джейн се напрегна. Тя приемаше връзките между мъже, но по някаква
безумна причина не искаше да вижда пациента си да целува приятеля си.
Или когото и да било друг.
— Добре ли си? — попита Ред Сокс. Гласът на пациента беше тих и
мек.
— Да. Уморен съм.
— Обзалагам се — Ред Сокс стана от леглото с леко движение.
Изглеждаше, като че ли бе прекарал един месец на почивка. Цветът на
лицето му се беше нормализирал, а очите му светеха ясни и будни. И
онова усещане за злост беше изчезнало.
Пациентът се отпусна по гръб. После се превъртя настрани, като
трепна от болка. След това отново се обърна по гръб. Краката му през