Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
цялото време ритаха под завивката, сякаш за да отмахнат обзелото го
чувство, каквото и да бе то.
— Боли ли те? — попита Ред Сокс. Когато не последва отговор, той
погледна през рамо към нея. — Можеш ли да му помогнеш, докторе?
Искаше й се да каже не. Искаше й се да ругае и отново да настоява да
бъде освободена. И искаше да ритне този фен на «Ред Сокс» в топките, задето разболя пациента й още повече с това, което се случи, какъвто и да
бе смисълът му.
Хипократовата клетва я накара да стане и да се приближи до
войнишките мешки.
— Зависи какво си ми донесъл.
Тя се поразрови и откри, че има всякакви обезболяващи в количества
като за склад. Всичко беше в оригинални опаковки на големите
фармацевтични компании, така че очевидно имаха връзки в някоя
болница. Лекарствата бяха опаковани добре, нямаше начин да са се
задържали дълго на черния пазар. По дяволите, тези типове сигурно бяха
самият черен пазар.
За да е сигурна, че не е пропуснала нещо, погледна и в другата
торба… и откри любимия си екип за йога… и останалите вещи, които
беше приготвила за пътуването до Манхатън за интервюто в «Кълъмбия».
Бяха ходили в дома й. Тези негодници бяха нахълтали в дома й.
— Трябваше да закараме колата ти — обясни Ред Сокс. — Решихме, че ще имаш нужда от чисти дрехи. Тези бяха приготвени.
Карали бяха аудито й, разхождали се бяха из стаите й, ровили се бяха
във вещите й.
Джейн стана и ритна торбата в другия край на стаята. Дрехите й се
разпиляха по пода, тя сложи ръка в джоба си и стисна бръснача, готова да
пререже гърлото на Ред Сокс.
В този миг прозвуча силният глас на пациента.
— Извини се!
Тя се извърна и погледна гневно към леглото.
— За какво! Вие ме взехте против во…
— Не ти. Той.
Тонът на Ред Сокс показваше разкаяние, когато изрече бързо: — Съжалявам, че влязохме в къщата ти. Само се опитвахме да те
улесним малко.
— Да ме улесните? Без да се засягаш, пикая на извинението ти.
Хората ще се чудят къде съм. Полицията ще ме търси.
— Погрижихме се за всичко, дори за срещата в Манхатън. Намерихме
билетите за влака и писмото за интервюто. Не те очакват вече.
За миг онемя от гняв.
— Как се осмелявате!
— Нямаха нищо против да отложат срещата, когато разбраха, че си
болна.
Като че ли това оправяше нещата. Джейн отвори уста, готова да му се
разкрещи, когато я осени мисълта, че е изцяло в техни ръце. Така че да се
противопоставя на похитителите си, не беше най-умният ход.
Тя изруга и погледна пациента.
— Кога ще ме освободите?
— Веднага щом се изправя на крака.
Тя огледа лицето му от козята брадичка до очите му с диамантен
блясък и татуировките на слепоочието. Водена от инстинкт, каза: — Дай ми дума. Закълни се в живота, който ти върнах, че ще ме
пуснете да си отида невредима.
Той не се поколеба. Дори не пое дъх.
— Заклевам се в честта си и в кръвта, която тече във вените ми, ще
бъдеш свободна в мига, когато оздравея.
Проклинайки себе си и тях, тя извади ръка от джоба си, наведе се и
взе шишенце с демерол от по-голямата торба.
— Няма спринцовки.
— Има — Ред Сокс се приближи със стерилна опаковка в ръка. Когато
тя посегна да я вземе, той стисна опаковката.
— Знам, че ще я използваш разумно.
— Разумно? — тя дръпна спринцовката от ръцете му. — Не, ще
пробода окото му с нея. Защото на това са ме учили в медицинския
институт.
Наведе се отново и изрови от торбата чифт хирургически ръкавици, пакетче напоени със спирт кърпички, марля и бинтове, за да смени
превръзката на гърдите.
Независимо че му беше вляла венозно антибиотици като предпазна
мярка преди операцията, така че рискът от инфекция да се намали, тя
попита:
— Ще можеш ли да намериш и антибиотици?
— Всичко, което кажеш.
Да, определено имаха връзки в някоя болница.
— Може да ми трябва ципрофлоксацин или амоксицилин. Зависи
какво ще видя под превръзката.
Тя остави иглата и шишенцето на нощното шкафче, сложи си
ръкавиците и отстрани превръзката.
— Един момент, докторе! — обади се Ред Сокс.
— Моля?
Ред Сокс втренчи очи в нея като чифт дула на оръжие.
— При цялото ми уважение, трябва да подчертая, че ако го нараниш
умишлено, ще те убия с голи ръце. Независимо че си жена.
Гърбът й се скова от ужас и в същото време силно ръмжене изпълни
стаята, все едно мастиф се готвеше да нападне.
И двамата погледнаха стъписани към пациента.
Горната му устна се беше повдигнала и предните му зъби се бяха