Спектакълът на Злото
- Автор: Диль Уильям
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Спектакълът на Злото». Краткое содержание книги:
- Тоя коиелдак успява да превърне всичко в цирк — каза той и си запробива път през тълпата. Парвър и Стенър го последваха.
- В другия край на претъпканото фоайе Джейн Венъбъл се опитваше да разбере какво става. Видя как Вейл се доближава до Джонсън и го сграбчва за рамото.
- Какво прави той, по дяволите? — викна Вейл.
- Нямам нищо общо с тази комедия — отвърна Джонсън. Очевидно изпитваше същото отвращение. — Тя е просто една симпатична дребна женица, Мартин. Тъкмо й четях правата и каза: Аз го убих". После го повтори.
- Сигурен ли си, че е вярно, Шок?
- Каза, че влязла вътре, а той се кьпел. Чакала в коридора, когато той се появил чисто гол и си сипал питие. Видял я. Когато разбрал, че е въоръжена, оставил чашата и тогава тя го простреляла. После се доближила и пак натиснала спусъка.
- Какво друго ти каза?
- Това е. Само това, което току-що ти казах. Марти, тя е на петдесет и три. Налагат й да се пенсионира преждевременно. Днес е трябвало да бъде последният й работен ден. Съпругът й е инвалид, дъщеря й учи в колеж, а Делъни я изхвърля заради някаква трийсетгодишна руса сексбомба. Купува си 38 калибров револвер преди три седмици и прекарва две от тях, учейки се да го използва. Стояла е точно там, където каза Оки. И си го призна тъкмо когато й четяхме правата. Какво повече искаш, дяволите да го вземат?
- Имаш ли представа какво би направил някой добър адвокат с това? Да я показваме по този начин, да я разпитваме в отсъствието на адвокат? Въобще няма да се стигне до дело!
Вейл си проби път към Еклинг.
- Веднага спри с тези глупости! — изсъска в ухото му той. — Ще прецакаш случая с тоя цирк!
- По дяволите... — изръмжа в отговор Еклинг, но преди да успее да продължи, Вейл внимателно хвана Едит Стодард под ръка и я поведе към стаята за задържане. Вратата се захлопна и шумът изчезна.
- Ох — изхлипа тя и затвори очи.
"Познавам тази жена" — мислеше си Венъбъл отвън.
Преди четири години беше защитавала "Делъни Ентърпрайзис" в дело, заведено от работничка, получила професионално увреждане. Сега си спомни, че Едит Стодард, но онова време — лична секретарка на Делъни, беше показала голямото си съчувствие към пострадалата. Собственият й съпруг беше парализиран и имаха дъщеря, която се готвеше за колежа. Стодард й се беше видяла притисната от своя свят, едва ли не самообвиняваща се. Същото изражение се бе запазило и сега, дори по-лошо.
Венъбъл можеше да почувства унижението и страха й.
"Доста хора ще решат, че е направила голяма услуга на града" — мислеше си тя, докато си пробиваше път към стаята за задържане.
Вътре Вейл каза:
- Съжалявам, мисис Стодард. Това не беше предвидено.
Тя го погледна и страхът в очите й бавно отстъпи мястото си на твърдост.
- Вие сте новият окръжен прокурор — каза тя.
- Да. А това е Шана Парвър, която работи за мен. Искам тя да ви обясни правата ви.
- Вече ми ги прочетоха.
- Да, но бих искал да разберете какво точно означават.
Еклинг се втурна в стаята.
- По дяволите, какво пра...
Вейл го сграбчи за рамото, изведе го в съседната празна стая и тресна вратата.
- Чуй ме сега, Еклинг. Тук не става въпрос за някой дребен наркотрафикант, а за жена, на която ще бъде осигурен най-добрият служебен адвокат, когото съдията успее да намери. А всеки адвокат, който и да е той, би спечелил доста точки от лайната, които успя да забъркаш днес.
- Тя си призна, за Бога!
- И какво от това? Името Менендес говори ли ти нещо? Няма да е чудно, ако тази жена излезе оттук върху златна колесница, а ти ще изпълняваш ролята на коня.Той махна с ръка. — Тя е невинна, докато съдебните заседатели не решат противното, ако въобще го решат, защото няма да е чудно тези дни да промени показанията си. И би го направила веднага, щом някой добър адвокат й го пошепне. — Той тръгна да излиза, но внезапно се обърна към полицейския шеф. — Между впрочем, с теб току-що говори новият окръжен прокурор. Така че почни да използваш ушите си.
После отвори вратата и се върна в другата стая. Шана Парвър го доближи, докато двама от охраната поведоха Едит Стодард към стаята за снемане на отпечатъци и записване на данните.
- Не иска и да чуе. Настоява, че го е направила и че не иска дело.
- Обясни ли й, че това означава доживотен затвор без право на обжалване?
- Мисля, че й е все едно, Мартин.
Вратата зад тях се отвори и в стаята влетя Джейн Венъбъл. Очите й блестяха. Беше като в добрите стари времена — готова за битка.
- За какво беше всичко това, по дяволите? — гневно попита тя. — Еклинг направо окачи тази жена на позорния стълб!