Спектакълът на Злото
- Автор: Диль Уильям
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Спектакълът на Злото». Краткое содержание книги:
Никакъв отговор.
Вейл: Факт е, лейтенант, че вие искате да приемете на вяра, че Христос е бил разпънат и умрял, а после е възкръснал и се е възнесъл на небето. Но не искате да повярвате във факта, че един човек, под крайно напрежение или стрес, може да загуби реална представа за нещата и да изпадне в научно обяснено състояние, наречено пориомания. Тъй че всъщност въобще не сте се опитвали да докажете, че Аарон Стемплър не ви лъже, нали?
Стеньр: Не е моя работа да доказвам, че обвиняемият е невинен, а ваша.
Вейл: Тъкмо обратното, лейтенант, ваша работа е да докажете, че е виновен."
След това Сен-Клер се зачете в свидетелските показания, свързани със символите. Предчувствието му се оказа вярно.
"Вейл: Бих желал за момент да се върнем към символите. Докторе, ще обясните ли на съдебните заседатели възможно най-простичко значението на символите?
Бескьт: Езикът на символите представлява употребата на рисунки, символи, ъъ, познати злаци за комуникация. Например кръстът е символ на християните, докато числото 666 е универсален символ за Дявола. Или, както е в наши дни, символът за нещо забранено е червен кръг с черта в средата. Той е познат както у пас, така и в Европа. Пътният знак "стоп" например.
Вейл: Може ли един символ да се предаде с думи? Като послание например?
Бескьт: Да, възможно е.
Вейл: Следователно символите могат да приемат най-различни форми, не само рисунки и графики?
Бескьт: Да, точно така.
Вейл: Докторе, вие потвърдихте, че сте разгледали снимките на жертвата, епископ Рашмън, нали така?
Бескьт: Да.
Вейл: Внимателно ли ги разгледахте?
Бескьт: Да.
Вейл: Открихте ли някакви символи по тялото?
Бескьт: Ъъ...
Вейл: Ще бъда по-прецизен. Мислите ли, че убиецът е оставил някакво съобщение във вид на символ по трупа на жертвата?
Бескьт: Не съм сигурен. Очевидно убиецът е загатвал нещо, но така и не разбрахме какво.
Вейл: Докторе, говорим за буквата и цифрите на тила на жертвата, нали?
Бескьт: Предположих, че имате предвид именно това. Да.
Вейл: Спомняте ли си последователността им?
Бескьт: Мисля, че беше "В32.146".
Вейл: Всъщност е "В32.156".
Бескьт: Съжалявам. Правилно, 156.
Вейл: И мислите, че това е символ, оставен от убиеца?
Бескьт: Ъъ, ами да, мисля, че всички стигнахме до това заключение."
Да! — извика с пълен глас Сен-Клер. Това беше. Може би жителите на Гидеон не бяха чак толкова далеч от истината. Подобна комбинация беше изписана с кръв и на тила на Линда Балфур. Той нетърпеливо зачете нататък. Какво означаваше това? Дали въобще бяха разбрали смисъла на този символ?
"Вейл: И оставихте нещата така?
Бескьт: Понякога може да минат години, докато се дешифрира нещо подобно...
Вейл: С други думи, наистина не сте имали време да изследвате всички аспекти на проблемите на мистър Стемплър, нали?
Венъбъл: Възразявам, Ваша светлост. Защитата се опитва да избяга от основната тема. Докторът вече заяви, че дешифрирането на такъв символ, както го нарича адвокатът, може да отнеме години. Тук сме, за да решим това дело с помощта на най-добрите налични доказателства. Подобни въпроси не са уместни. Цифрите могат да означават много неща — дори телефонен номер.
Вейл: Нека докторът го потвърди.
Съдия Шоут: Задайте въпроса си по друг начин, адвокате.
Вейл: Докторе, мислите ли, че този символ е от значение?
Бескът: Всичко е възможно."
Сен-Клер обаче откри отговора на своя въпрос в друг пасаж от разпита на Стенър.
"Вейл: Имам само още един въпрос, лейтенант Стенър. Преди няколко минути казахте, че убийството е било предумишлено. Казахте го без никакво съмнение. Това още едно от вашите логични заключения ли е, сър?
Стенър: Не, сър, не е.
Вейл: Е, тогава бихте ли казали на съда на какво се дължи тази ваша увереност?
Стенър: На няколко фактора.
Вейл: Например?
Стенър: Символите върху тила на епископа.
Вейл: А по-точно?