Спектакълът на Злото
- Автор: Диль Уильям
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Спектакълът на Злото». Краткое содержание книги:
- Знам, знам — опита се да я успокои Вейл. — Току-що му натрих носа. Познаваш ли Шана Парвър? Шана, това е Джейн Венъбъл.
- Здравейте — каза Шана. — Чувствам се сякаш ви познавам отдавна. Чела съм материалите по делото Стемплър няколко пъти.
- Имала съм и по-добри дни — отвърна Венъбъл и погледна към Вейл.
- Какво правиш тук? — попита той, после бързо добави: — Искам да кажа, че се радвам от присъствието ти, но съм малко изненадан.
- Дойдох да оправя едни документи и видях тълпата. Помислих, че са арестували кмета или нещо от този род.
- Чуй, Джейни, трябва да направиш услуга на тази жена — каза Вейл.
- Какво имаш предвид?
- Тя е твърдо решена да признае, че е убила Делъни. Няма адвокат. Съдията Прайър сигурно ще й осигури такъв до сутринта. Междувременно Еклинг ще я върти на шиш цяла нощ. Ако си признае при повторния разпит, няма да имам никакъв избор и ще трябва да искам максималната присъда.
- Марти, не мога...
- Можеш просто да влезеш там и да поговориш с нея. Обясни й какви са възможностите.
Венъбъл изръмжа.
- Просто защото случайно попаднах в тази стая, ми се налага да...
- Ти си най-добрата тук, а си и жена. Може би ще ти се довери.
- По дяволите! — Тя въздъхна, после нервно закрачи из помещението.
- Става въпрос просто да подържиш ръката й, докато й осигурят адвокат. Тя има нужда от това.
- За Бога, Марти, говориш така, сякаш ти ще я защитаваш.
- Джейни, тя току-що е загубила работата си. Мъжът й лежи безпомощен в леглото си, парализиран от врата надолу. Дъщеря й е в колеж и вероятно това струва повече, отколкото може да си позволи. Целият свят се е обърнал против нея. Ако не размисли сега, ще завърши живота си в затвора. Бъди сигурна, че ако поискаме до живот, ще го получим.
- Странен прокурор си ти, Марти — каза Венъбъл.
- Искам всички подробности преди да реша какво ще правим с нея. Ако я оставим на Еклинг, никога няма да успея да разбера всичко. Поговори с нея, Джейни. — Той й се усмихна. — После ще те заведа на вечеря. Аз черпя.
- По дяволите — промърмори Венъбъл и се насочи към стаята, където вземаха отпечатъците.
Шана погледна Вейл и се ухили.
- Мислех, че се мразите.
- Работим по одобряването — отвърна той.
Харви Сен-Клер звъня до католическата катедрала, свърза се с клисаря, двама свещеници и накрая — със сестра Мери Алис, докато най-сетне не получи отговор на въпроса си.
- Сестро — започна той. — Опитвам се да разбера какво е станало с книгите от библиотеката на епископ Рашмън. Очевидно никой не може да ми каже нищо по- конкретно.
- Кой казахте, че сте? — попита тя.
- Името мие Харви Сен-Клер. От офиса на окръжния прокурор.
- Работите за мистър Вейл?
- Точно така, той ми е шеф. Познавате ли го?
- Срещала съм го веднъж, преди доста години — отвърна тя. — Знам, че не ми влиза в работата, но това има ли нещо общо с Аарон Стемплър?
- Доста сте проницателна, сестро. Как познахте?
- Е, вие работите за мистър Вейл, а той защищаваше Аарон. Сред важните доказателства имаше и една книга от библиотеката на архиепископа.
- Спомняте си ли я?
- Спомням си просто, че имаше някаква връзка с убийството. Доста време мина оттогава.
- Значи имате представа къде мога да намеря тези книги?
- Знаете ли библиотеката "Нюбъри" на Уолтън Стрийт?
Библиотеката "Нюбъри" беше внушителна тухлена сграда, съвсем наскоро празнувала стотната си годишнина. От нея лъхаше на античност и консерватизъм. Беше дарена от бизнесмена Уилям Лъмис Нюбъри, който я бе предвидил за "необикновена сбирка от необикновени книги", според собствените му думи. Така си и беше.
Приятна жена, която се представи като мис Причърд, помощник-библиотекарка, поведе Сен-Клер сред лавиците, пълни с книги, карти и документи, бъбрейки приятелски.
- Знаете ли, че това е била първата електрифицирана сграда в града? — каза тя, сочейки към тавана на фоайето. — Затова крушките в този полилей са монтирани надолу — така хората веднага биха разбрали. Газовите лампи не могат да работят но този начин, разбира се.
- Винаги ли е толкова хладно тук?
- Имаме специална климатична инсталация. Тук са събрани много книги, мистър Сен-Клер. Не сме загубили нито една за тези сто години — гордо обясни тя.
- В наши дни това направо си е постижение. Мнозина биха решили да пооткраднат нещичко оттук.
- Иска ми се да вярвам, че нашите посетители са по-достойни хора — подчерта тя.
Колекцията на Рашмън беше в едно от ъгловите хранилища. Беше малка стая без прозорци и полиците но стените бяха отрупани с книгите на епископа. В средата имаше дъбова маса, върху която бяха монтирани три настолни лампи с приглушена зеленикава светлина. Беше тихо като в мавзолей.