Спектакълът на Злото

Сега леко я бе изненадал. Косата му бе по-късо подстригана, а и гардеробът му бе претърпял положителна промяна. Но остротата, прикрита под привидно спокойното му изражение, все още си я имаше. Дори като прокурор, той беше хазартаджия — толкова различен от всички юристи, които тя познаваше и които бяха по-заинтересувани от разположението на офисите си и новите си автомобили, отколкото от каквото и да е друго.

"По дяволите, започнахме нещо, и проклета да бъда, ако го оставя да ми се изплъзне."

После се засмя.

"Да се изплъзне! Още дори не е почнало. Какво става е теб, Джейн?"

- О, я си гледай работата, каза тя сама на себе си. Натъпка документите в куфарчето си и се отправи към вратата.

На четвъртия етаж на сградата на криминалния съд Абъл Стенър изскочи от-кабинета си и се втурна към бюрото на Наоми.

- За Бога, Абъл, какво става? — попита тя.

- Зает ли е? — попита той, игнорирайки въпроса й.

- Говори по телефона с...

- Нямам време — прекъсна я Стенър и нахлу в офиса, плътно следван от нея. Вейл седеше в креслото си с гръб към вратата и издухваше цигарен дим към вентилатора. Когато Стенър влезе, той завъртя креслото си, погледна своя главен следовател и разбра, че работата е сериозна.

- Ще ти звънна пак — каза той и остави слушалката.

- Имаме решение на случая Делъни — обяви Стенър.

- Толкова бързо? — възкликна Наоми. — Кой?

- Личната му секретарка. Петдесет и три годишна. Съпругът й е инвалид, дъщеря й учи.

- Мили Боже. Как са успели да я хванат толкова бързо? — попита Наоми.

- Явно със случая се е занимавал Шок — отговори Вейл.

- Прав си. Обади ми се от колата си. Тъкмо почнали да й четат правата и тя си признала. Повторила го два пъти. "Аз го убих." Водят я насам.

Вейл тихичко подсвирна през зъби.

      - Защо го е направила? — попита Наоми.

- Това беше всичко, което разбрах. Може би е по-добре да слезем долу.

Когато минаха покрай стаята на Шапа Парвър, тя беше забола поглед в някаква дебела папка. Почукването на Вейл по стъклото я стресна.

- Хайде — каза той.

- Къде?

- Долу.

Едит Стодард се стресна, когато Шок Джонсън и Сай Ървинг я изкараха от колата и я поведоха сред тълпите журналисти, наобиколили входа. Влязоха пред регистратурата тъкмо когато Стенър, Вейл и Парвър излизаха от асансьора в другия край на фоайето. Три телевизионни екипа, куп фотографи и репортери се тълпяха около входа, откъдето бяха въвели Стодард. Ръцете й бяха хванати с белезници зад гърба, лицето й бе разкривено от объркване и ужас от шума наоколо. Очите й пробягваха от една групичка хора към друга.

Шок поведе изплашената жена към регистратурата, докато тя се озърташе ужасена, примигвайки от блясъка на светкавиците и хълцайки в отговор на изкрещяваните от пресата въпроси. В този миг от една стая излезе Еклинг и застана зад втрещената жена, сякаш позираше с необикновен ловен трофей. Вейл наблюдаваше сцената с отвращение.