Спектакълът на Злото
- Автор: Диль Уильям
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Спектакълът на Злото». Краткое содержание книги:
Венъбъл въздъхна, после погледна дребничката жена.
- Ще бъдете ли откровена с мен? — попита тя. — Ще ми кажете ли всичко, което искам да знам, за да постигна най-доброто за вас?
- Зависи.
- От какво?
- От това, което искате да знаете.
В "Коркрън" миришеше на бира и цигарен дим. Ресторантчето се намираше край реката, на една крачка от старата сграда на "Сънди Таймс". Вейл обичаше да идва тук. Махагонените маси и столчета създаваха особен уют. В другия край на заведението си играеха на стрелички. Двама изморени боксьори се млатеха на телевизионния екран. Дузина от редовните посетители се бяха скупчили на бара и наблюдаваха последния рунд на схватката, подвиквайки възторжено след някои от добрите удари.
- Знаеш чудни местенца, Вейл — каза Венъбъл, оглеждайки помещението.
- Най-добрите стекове в целия град — отвърна той. - Хайде, отзад е малко по-тихо.
Двамата си намериха място в една от задните стаички, над чиято врата пишеше "Дамски клуб". Стените бяха украсени със стари реклами за бира и цигари.
- Не се учудвам, че тук е празно — каза тя. — Никоя уважаваща себе си дама не би седнала в подобна обстановка.
- Тя взе една салфетка и избърса трохите от покривката.
- Не си ми казала, че си се превърнала в сноб — пошегува се Вейл.
- Обожавам добрите стари ирландски барове — отвърна тя. — Но тук не са виждали метла от седмици. Мислиш ли, че санитарните инспектори въобще знаят за този ресторант?
- Никой инспектор не би рискувал да влезе тук — каза Вейл. — Има опасност да го хвърлят в реката. Какво ще пиеш?
- А какво ще ям?
- Стек, пържени картофи, салата.
- Предпочитам аспирин.
Вейл се засмя.
- А с какво ще го глътнеш?
- С уиски, естествено.
Келнерът беше с огромни ръце, ушите му приличаха на сдъвкани, а едното му око беше изкуствено. Усмивката му разкриваше липсата поне на три зъба.
- Хей, Марти, как си? — зарадва се той и иостави в центъра на. масата стара бутилка от бренди с втъкната в нея свещ. После извади кибрит и запали свещта. — Така се създава атмосфера — добави той.
- Валяк, това е мис Венъбъл. Ако се отнасяте добре с нея, може да ви стане редовен клиент.
- Така ли? — почуди се Валяка. — Е, това ще украси обстановката.
- О, благодаря ви — възкликна Венъбъл с почти искрена усмивка. — Така или иначе мястото има нужда от освежаване.
- Навремето Валяка беше шампион на Канада в свръхтежка категория — обясни й Вейл.
- Колко интересно! — отвърна тя.
- Да бе, можех и световен да стана, ама един скапаняк ми изби окото. Копелето направо стъпи върху него и го размаза, представяте ли си?
- Каква завладяваща история — възхити се Венъбъл. — Мислил ли сте да издадете спомените си?
Валяка се замисли, почеса се по тила, после каза:
- Ъъ, не си спомням кой знае какво. — След което сви рамене и продължи: — Е, както и да е. Какво ще пиете, мис... как беше, Вени, Вини...?
- Венъбъл — отвърна тя с възможно най-сладката си усмивка. — Един "Блек Джек".
- Хубаво — ухили се той. — Обичам момичетата, които знаят какво искат.
После изтри длани в престилката на кръста си и излезе.
- Следващия път аз черня — каза тя. — Ще те заведа в "Чайната на леля Клара". Всички келнерки са на около деветдесет и говорят с английски акцент.
- На сандвичи и лимонада?
- Именно.
- Добре, разкажи ми сега за Едит Стодард.
- Не мога. Ти си врагът.
- За Бога, пак ли?!
- Ще я представлявам в съда, Марти.
- Какво?! Исках просто да й дадеш някой умен съвет, преди съдията да й осигури... — Той се поколеба.
- Да й осигури истински адвокат, това ли искаше да кажеш?
- Не, не. Имах предвид някой от сегашните хиени. Вече не си в тази игра.
- Сам си си виновен. Ти ме прати при нея.
- Просто за да я поуспокоиш.
- Аха. Е, не се получи.
- По дяволите, какво стана?
- Или трябваше да се хвана със случая, или да я оставя на Еклинг — отвърна Венъбъл.
Валяка влезе с питиетата и ги сложи на масата. Малко от едното уиски се разля и той облиза пръстите си.
Венъбъл се наведе през масата и тихо каза:
- Във всичко това има нещо неестествено.
- Защо?
- Тя е твърдо решена да не се стига до съд. Би предпочела да я осъдят до живот, вместо да се стигне до процес.
- Защо?
- Ти ми кажи.
- Знам само това, което ми каза Шок Джонсън. Тя нищо ли не ти разказа?
- Дори да го бе направила, нямаше да ти кажа. Но така или иначе тя не пожела да разговаряме тази вечер. Казах на Еклинг да я остави до сутринта. Освен това смятам да вдигна малко шум около цирка, който той направи днес. Можете да бъдете сигурен в това, господин окръжен прокурор.