Спектакълът на Злото

- Хей, час след като си излязла от баровската си фирма, вече говориш като старата Джейн.

- Имам намерение да хвърля доста сили в това — каза тя.

- Кажи го на Шана Парвър. Делото е нейно.

- Какво става, да не се страхуваш от мен?

- И за двете ви е важно да натрупате опит.

- Колко добра е тя?

- Великолепен правист. Малко агресивна. Ще си паснете.

- Е, благодаря.

Валяка отново се доближи до масата.

- Ще поръчвате ли друго или цяла вечер ще се наливате?

- Как предпочиташ стека си? — попита Вейл.

- Средно изпечен.

- По-добре алангле — обърна се той към келнера.- Не искам да се борим с него един час.

- Имате ли печени картофи? — попита тя.

- Разбира се, как иначе!

- Искам сос върху салатата си.

- Сос ли? — Валяка вдигна вежди и погледна Вейл.

- От онзи, италианския. За мен същото.

- Както кажеш — отвърна келнерът и изчезна.

- Виж — започна Венъбъл, — още не съм видяла дори рапорта на полицията. Всичко, което знам за случая, съм го прочела във вестниците. А ти не ми разказа подробностите, както обеща.

- Беше си тръгнала рано.

- Предположих, че ще се прибереш изморен.

- Бях изморен още когато излязох — ухили се той, после пак стана сериозен. — От това, което ми разказа Джонсън, тя е в голяма беда. Купила си е 38 калибров патлак преди три седмици, после се е упражнявала в някакво стрелбище. Сигурно е, че не може да пледира за самозащита. Онзи е бил гол като пушка, когато го е застреляла. Бумнала го е два пъти, веднъж тук... — той посочи гърдите си, — ...после тук... — посочи челото си. - Вторият изстрел не е бил необходим. Делъни вече е бил в ада, когато е стреляла в главата му. И така, вече знаеш всичко, което и аз.