Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Той заби ножа точно в югуларната вена и завъртя острието, докато кръвта й бликна. Животното жално изстена, забели очи и се свлече на земята. Коутс се наведе и натисна шията й с цялата си тежест, за да сложи по-бързо край на мъките й.
Сърцето му се изпълни с гняв и печал едновременно. Ветеринарят щеше да плати с живота си за това, веднага щом напишеше доклада.
26.
Уолт спря черокито до затворената портална врата. На стотина метра зад оградата се виждаха няколко пристройки, двойна каравана и някакви купчини, затрупани от снега.
— Тук, изглежда, е имало интензивно движение на моторни шейни — каза Брандън.
От другата страна на затворената врата снегът бе добре отъпкан от множество дири и в двете посоки.
— Пътищата са затрупани — отбеляза Уолт. — Моторните шейни са удобен начин за придвижване.
Шерифът натисна клаксона и зачакаха някакви признаци на оживление. Не забелязаха нищо подобно, затова двамата оставиха колата отпред и влязоха в двора. Двупосочни дири от моторна шейна свързваха караваната и отделните пристройки в мрежа от отъпкани пътечки помежду им.
— Полиция! — извика Уолт.
Никой от двамата нямаше да се изненада, ако им отговореше изстрел от пушка, затова Брандън държеше пръстите на здравата си ръка върху дръжката на пистолета си. Сухият сняг скърцаше под ботушите им.
Почукаха на вратата, но след като никой не им отвори, се запътиха към съседните постройки. Едната беше гараж, комбиниран с работилница, а другата — барака за складиране на вехтории. Дирята от моторна шейна минаваше покрай хамбара и продължаваше към оградата.
— Знам какво си мислиш. Смяташ, че тя ме използва, за да унизи теб, но не е така — каза Брандън, докато газеха през снега.
Уолт спря и се обърна към Брандън, за да е сигурен, че ще го чуе добре.
— Ти си най-добрият ми полицай. Наистина ли си мислиш, че това е просто съвпадение? — Уолт отново му обърна гръб и продължи напред.
— Двамата бяхте разделени.
— Тя успя да убеди себе си, че не става за майка. Дразнеше се, че при мен родителският инстинкт се появи естествено. Тук изобщо не става въпрос за теб. Става въпрос за децата. Тя вече започва да съжалява и смята да се бори за децата. Ти готов ли си за това?
Брандън рязко спря и дистанцията помежду им се увеличи. Наложи се да ускори крачка, за да навакса.
— Искам да работя за теб. Тук ми е мястото.
— Вземи порасни най-после.
Фермерът очевидно обичаше да събира всякакви боклуци. Затрупаните от снега купчини се оказаха стари съдомиялни машини, селскостопански инструменти, гуми, автомобилни части — включително и от трактор, мебели. Бяха разпилени навсякъде; сякаш извираха от снега.
— По дяволите — изруга Брандън.
— Забелязваш ли какво липсва? — попита Уолт.
— Човешки същества?
— Я се ослушай.
Двамата мъже спряха. Пълна тишина.
— Доста е тихо — призна Брандън.
— Направо мъртвешки тихо. — Уолт поведе Брандън по една от дирите към оградата.
Снегът по ливадата изглеждаше неравен и набразден от хлътнали, свързани помежду си линии. Уолт си помисли, че му прилича на мозък. Само че следите не бяха скорошни. Всички криволичещи дири се събираха заедно и водеха до определена точка в другия край на оградата. В съседство се виждаше още една постройка.
— Това са стари дири от добитък — каза Уолт и посочи към бараката. — Пресният сняг ги е затрупал.
— А къде тогава е добитъкът?
— Там е работата, колега. Отвели са ги оттук. — Уолт посочи към мястото, където дирите се сливаха. Не успя да различи порта в оградата, но предполагаше, че има такава. — Може би са преместени в друга нива и оттук не ги чуваме.
— Кой мести добитъка си през зимата?
— Главоболие си е — съгласи се Уолт. — Може водопроводът да е замръзнал или снегът да е станал твърде сух. Вероятно са ги преместили, за да ги хранят по-лесно.
Шерифът закрачи през дълбокия до колене сняг надолу към оградата.
— Къде, по дяволите, тръгна? — извика след него Брандън, колебаейки се дали да го последва.
— Иди да провериш пак караваната. Може животните да са преместени, защото собственикът им е мъртъв. Това също би могло да е причина.