Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
Продължих да си пробивам път, без да му обърна внимание. Всички мускули в тялото ми бяха напрегнати от яд. Докато се бутах в тълпата, чувах, че ме викат по име. Най-после успях да се измъкна от навалицата.
Застанал на най-горното стъпало, Бойс Линго държеше реч. Както и преди, мъжът с късо подстриганата коса стоеше до него.
— Ние сме толерантно общество. — Любезната усмивка на Линго изчезна и изражението му стана сурово. — Но в този момент не можем да проявим снизхождение. Който допуска да се служи на Сатаната, ще допусне и всички други прояви на злото. Пиянство, разврат, идолопоклонничество, хомосексуализъм. И всякакви други перверзни, насочени срещу здравите семейни ценности.
Излязох напред и протегнах ръце встрани.
— Пресконференцията свърши.
Камерите се обърнаха към мен. Микрофоните се насочиха към устата ми.
Чух шепот. Споменаваха името ми. Антрополог. От Университета на Северна Каролина.
— Присъствието ви тук ни пречи да изпълняваме служебните си задължения.
Линго замръзна на мястото си, свали ръце и сплете пръсти точно пред гениталиите си.
— Моля всички да се разотидат.
— Вярно ли е, че главата на Ансън Тайлър е била отрязана? — провикна се един репортер.
— Не е вярно — отвърнах троснато и веднага съжалих, че се оставих да ме въвлекат в разговор.
— Какво можете да ни кажете за случая Тайлър? — чу се женски глас.
— Без коментар. — Тонът ми беше леден.
— Ами трупът, открит в езерото Уайли? — провикна се някой от дъното на тълпата.
— Без коментар.
— Съветник Линго казва, че по тялото са били издълбани сатанистки символи.
— Без коментар.
Хвърлих злобен поглед към Линго, направо бях бясна от яд.
— Защо не признаете истината, доктор Бренан? — попита Линго с тона на загрижен защитник на човешките права.
— Ти не можеш да разпознаеш истината, дори да те ухапе по задника.
Хората наоколо ахнаха от изненада. Някои се изкикотиха.
— Гражданите на Шарлот заслужават да получат отговор.
— Гражданите на Шарлот не заслужават да бъдат плашени напразно от такива като теб.
В сравнение с плътния баритон на Линго моят глас звучеше пискливо.
Той се усмихна благо — като любящ родител, който прощава на непослушното си дете. Искаше ми се да изритам лицемерното копеле надолу по стълбите.
— За Ла Вей ли става въпрос? За Църквата на Сатаната? — изкрещя някой.
— Вярно ли е, че тези хора измъчват и убиват животни?
— Колко хора участват в това сборище?
— Разпръснете се или ще извикам полицията да опразни района.
Никой не обърна внимание на заплахата ми.
— Има ли заподозрян?
— Защо всичко се пази в тайна?
Някой завря микрофон точно пред мен. Избутах го настрани. Микрофонът се върна обратно и одра бузата ми.
В този момент изпуснах нервите си.
— Нищо не се пази в тайна! И, по дяволите, няма никаква конспирация!
Фотоапаратите бърза защракаха.
— В момента ви манипулират — излязох напред, грабнах една телевизионна камера и я насочих към тълпата. — Погледнете се! Това е лов на вещици!
Чух, че стъклената врата зад мен се отвори.
— Тръгвай!
Някой ме хвана за китката.
Измъкнах ръката си и направих жест с пръстите си, сякаш ги отпъждах.
— Побързайте! Може би ще успеете да откриете някоя изнасилена монахиня. Или пребита баба, изядена от пудела си.
— Спокойно — прошепна някой.
Обърнах се и видях Лараби, който се опитваше да ме избута към входа на сградата.
Успях да дам още едно предложение, преди вратата да се затвори зад гърба ми.
Десет минути по-късно вече се бях поуспокоила.
— Много ужасно ли се държах?
Лараби обобщи само най-важното.
— Боже, каква бъркотия! — въздъхнах.
Лараби кимна.
— Микрофоните уловиха ли думите ми?
— О, да.
— Мили Боже!
— Да се надяваме, че няма да стигне до ушите на шефа.
В Северна Каролина има изградена цялостна система от съдебномедицински следователи, кабинетът на главния е в Чапъл Хил.
— Ужасно ще се ядоса.
— Така е — съгласи се Лараби.
— Какво ще правим сега?
— Сега ние с теб ще направим аутопсия на хлапето от езерото Уайли.
И точно това направихме.