Последният скок на лъва

Затова сега Халил бе взел повече мерки и беше нащрек за всяка проява на любопитство, което не е толкова невинно. Шофьорът обаче изглеждаше просто приказлив. Все пак ако по някаква случайност говореше иврит или беше ходил в Израел и искаше да говори за страната, това можеше да се превърне в проблем, който трябваше да се решава.

Понеже бяха заговорили за бизнес, Чарлз Тейлър уведоми господин Голд:

— За ваше сведение, пътуването е предплатено от компанията ви. Трябва само да подпишете.

— Разбирам.

— Включени са и двайсет процента бакшиш, така че не е нужно да се безпокоите за това. Освен ако не желаете, разбира се.

— Разбирам. — Халил се запита дали може да убие толкова тлъст човек с един куршум. Разбира се, нямаше да има проблем, ако стреля в главата му. Но той смяташе да стреля през седалката в горната част на гърба му, така че куршумът да излезе през сърцето.

— Е, по работа ли сте тук, или за удоволствие? — попита шофьорът.

— И двете.

— Точно така трябва да се правят нещата. Харесва ли ви тук?

— Всички израелци обичат Америка.

— Така е. — Шофьорът продължи на запад по магистралата. Халил се загледа в пейзажа навън.

— Онова място, Дъгластън, прилича ли на това, което виждам в момента?

— Ъ? О… горе-долу. С тази разлика, че тук е окръг Насау. Предградията. Таксите тук са високи. Имате среща ли на онзи адрес?

— Да.

— Кварталът е доста добър. Има хубави къщи. И евреи.

И, помисли си Халил, най-малко едно мюсюлманско семейство на име Хейтам. Но скоро мюсюлманските семейства щяха да станат с едно по-малко.

Приятелите му от Ал Кайда му бяха показали снимка на къщата на Хейтам, както и изглед от въздуха, и му бяха обяснили, че домът се намира в района на Куинс, който е част от Ню Йорк Сити, макар да бе жилищен район с частни къщи на хора от средната класа. Бяха го предупредили, че появата на непознат може да породи подозрения, но го увериха, че жителите и посетителите идват от гарата с такси и че ако е облечен добре и действа бързо, ще може да си свърши работата и да се махне без неприятности.

Освен това го бяха посъветвали да размисли за тази работа или най-малкото да я свърши другаде и да не въвлича и семейството на отстъпника. Но Халил бе отговорил:

„Важно е да изпратим ясно послание на другите от нашата вяра, които работят за неверниците. Волята на Аллах е да умрат и семействата им също да платят за греховете им“. И беше добавил: „Хубаво ще е да умрат в дома си, където се чувстват в безопасност. Точно това е посланието“.

Спомни си снимката на къщата и попита:

— Възможно ли е цивилен служител… или може би полицай… да си позволи да живее в Дъгластън?

Шофьорът се замисли за момент.