Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
— Винаги го казваш, но досега не съм видяла и една пъпка по кожата ти — казах аз. — Съгласна съм обаче, че кухнята е ужасна.
Като вместо „кухня“ можеше да се спомене всяка друга стая от къщата и изречението пак щеше да отговаря на истината. Без гостната, разбира се, която вече беше много шведска.
— Рустиковото дъбово дърво го наследихме от предишния собственик, но печката е нова, ние я вградихме. Е, не точно нова. Купихме я много изгодно втора ръка от eBay. Но…
— Да, да, знам — прекъсна ме Евелин. — Че ново кухненско обзавеждане би струвало прекалено много. Точно затова огледах много обстойно старото и установих, че отвътре шкафовете са учудващо добре запазени, вратичките се отварят, все едно са смазани с машинно масло, никоя от тях не скърца и не заяжда. И ако всичко се боядиса в бяло и се монтира друг плот, ще изглежда много по-добре. Ще се добавят някои нови летвички, гадните стари дръжки ще се заменят с нови, по-хубави. И готово — кухнята ще изглежда съвсем като нова.
— Хм — измънках.
По дяволите, тази жена щеше да ме довърши. Първо се нахвърля върху мъжа ми, после върху кухнята ми! А на всичкото отгоре отглеждаше и наркотици в градината ми.
— Разбира се, шокиращите жълто-зелени плочки трябва да бъдат скрити някак си — продължи разсъжденията си Евелин. — Това може да стане с бял керамичен лак, но според мен още по-хубаво ще бъде с грапави дървени плоскости, боядисани в бяло.
— Хм — измънках за втори път, което Евелин изтълкува като съгласие. — С белия цвят човек никога не може да сгреши.
— Виждам, че сме на едно мнение! — тя се усмихна толкова ентусиазирано, както никога досега не я бях виждала да го прави. — В железарията се продават на добра цена масивни букови плоскости — продължи тя. — Вече говорих с Щефан и той смята, че малко боя и няколко цента за дръжки и плоскости няма да го разорят.
— Няколко цента? — изпъшках. — По-скоро няколкостотин евро!
— Ами да речем триста евро, всичко на всичко — каза Евелин. — Мисля, че е супер цена за чисто нова кухня! Като се има предвид, че новото сако на Щефан струваше почти двойно.
— Какво? — извиках аз.
— Армани — каза Евелин. — Стои му страхотно.
— Ти ли му го избра? — попитах, изпълнена с ревност.
— Не — отговори тя. — Не се интересувам от мъжката мода. Какво мислиш за кухнята? Господин Какабулке изгаря от желание да започне работа.
— Той се казва Ка-булке, колко пъти трябва да ти повторя!
Евелин не изглеждаше убедена.
— Виж, аз за всеки случай пак го попитах. И той съвсем ясно ми каза, че се казва Какабулке. Честно.
Завъртях очи.
— Горкият човек заеква. Защо не може да ти го побере главата?
Глава 9
За мое голямо изумление, канабисът на Евелин започна да расте с небивали темпове. Само две седмици след засяването на семената, от почвата започнаха да се показват малки листенца. Разсадът също вървеше добре, но на него започнаха да му никнат отблъскващо изглеждащи листа.
Противно на очакванията жаждата за живот на тези растения ме трогна. Би ми станало тежко просто ей така да ги захвърля на боклука.
— Тук не трябва да припарва никой, освен нас — казах на Евелин. — Иначе много скоро ще се окажем в затвора. Ако господин Кабулке види растенията…
— Ами спокойно можеш да му кажеш, че са домати — предложи ми Евелин.
— Домати! — извиках аз. — Господин Кабулке може и да изглежда малко отнесен, но със сигурност различава доматите. Освен това тези неща започват вече така да вонят, че можеш да се упоиш само от миризмата.
— Господин Какабулке никога не би ни предал — каза Евелин. — Но виж, Щефан ме притеснява.
— Щефан? Да не би да не си му казала какво отглеждаш в градината?
— Да не си откачила? — сепна се Евелин. — Тези Гертнерови всичките са дяволски консервативни и ревностни католици. Биха изпели на минутата всичко, което са видели тук.
— Ох! — възкликнах.
Може би имаше право. Повечето хора не биха одобрили това, което Евелин правеше тук. И аз не би трябвало да го правя. В края на краищата беше нелегално и неморално.
— За Щефан не се притеснявай — казах аз. — На него можем спокойно да му кажем, че това са домати. Той и след сто години няма да забележи разликата. Оттук нататък какво следва? Джойнтът от листата ли се свива?