Опасна дарба или поредният Фауст

— Хей, пусни ме. Не говоря с нея — Дъстин продължи с опитите да се откопчи от хватката на Валентин, но беше твърде хилав и кокалест, за да успее. Височината му също работеше против него. Дръпването го накара да залитне напред, право към шкафчето на Миси.

— Ей! — извика тя, когато моливите се изсипаха от несесера й. — Какво искаш?

— Здрасти, Миси. Аз съм Валентин, а това е Дъстин Макгинес, от белфастката фамилия Макгинес.

— Голям прас — Миси завъртя очи и стисна устни, така че Дъстин неволно въздъхна, което накара Миси да изсумти презрително.

— Е, добре — Валентин премина към същността на въпроса. — Искаме да попитаме само едно, Миси. Какво да ти обещаем, за да отидеш на среща с нашия приятел Дъстин?

— Добре измислено — отвърна Миси и затръшна вратата на шкафчето. — Само че аз никога няма да изляза с него.

Дъстин се изпоти и се обърна да си върви, като прошепна едва чуто: „Съжалявам.“ Валентин стисна отново ръката му.

— Полата ти е скъсана — изтърси той и определено изненада Миси.

— Какво?

— Полата ти. Подгъвът е провиснал.

Валентин гледаше към долната част от мажоретската униформа на Миси — миниатюрна плисирана поличка, която свършваше високо над коленете и при всяка стъпка се надигаше още повече. На едно място подгъвът наистина леко висеше, сякаш поличката беше смъртно уплашена от настоящата си позиция и отчаяно се протягаше към земята.

— Скъса се сутринта, по време на тренировката — опита да се защити Миси. — Кой да предположи, че в училището има толкова хора, готови да помогнат.

— Окей, кажи сега какво би поискала. Хипотетично… — продължи да настоява Валентин с възможно най-пленителната си усмивка. — Хайде, хайде, Миси. Все трябва да имаш някое тайно желание… някой малък фетиш.

— Ах! — извика Миси неволно и се изчерви. Дъстин отново се обърна да си върви. Вал дори не го погледна, просто улови ръката му.

— Виж сега, дори този тук да не приличаше толкова на гигантски червей — продължи Миси, — пак нямаше да стане. Просто не си падам по слаботелесни.

— Уау — възкликна Валентин и потърка чело, дълбоко умислен. — Окей, значи дамата харесва сигурността… Да видим…

Преди Миси да успее да каже отново „Ах!“, Валентин я прегърна през кръста и я целуна по устните.

Тя се дръпна назад и го зашлеви през лицето.

— Окей, не така… да опитаме нещо друго… Дъсти, води си бележки.

— Какво? — сега вече плувналият в пот Дъстин направо изпадна в паника.

— Остави, няма значение — рече Валентин, бръкна с ръце в джобовете си и върна времето назад, поклащайки глава заради обърканото, трогателно изражение, замръзнало върху лицето на Дъстин. Спря точно преди целувката, когато Миси го гледаше очаквателно.