Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
* Рогови пластини, заместващи зъбите при беззъбите или баленови китове. — Бел. прев.
— Очарователно — каза госпожа Росини и ме избута пред огледалото.
— О! — възкликнах изненадано. Кой би предположил, че една покривка за диван би изглеждала толкова прекрасно? И аз заедно с нея. Колко изящна изглеждаше талията ми и колко сини бяха очите ми. Ах! Само деколтето ми изглеждаше като на някоя оперна певица, сякаш всеки момент ще се скъса по шевовете.
— Отгоре ще сложим малко дантела — каза мадам Росини, която бе проследила погледа ми. — Все пак е следобедна рокля. Но вечер човек трябва да покаже с какво е надарен. Толкова се надявам да имаме удоволствието да ушием бална рокля за теб! А сега да се погрижим за косата ти.
— Перука ли ще ми сложите?
— Не. Ти си младо момиче, а и следобедът е чудесен. Достатъчно е, ако си с хубава прическа и носиш шапка (произнесе го като „апка“). Нищо няма да слагаме върху кожата ти, тя е истински алабастър. А и това симпатично петно във формата на полумесец може като нищо да мине за изкуствена бенка. Tres chic*.
* Много шик (фр.). — Бел. прев.
Мадам Росини нави косата ми с маша, след което закрепи с фиби предната част, а другата остави да се стеле свободно върху раменете ми. Огледах се в огледалото, любувайки се сама на себе си.
Замислих се за костюмното парти миналата година, което Синтия бе организирала. Поради липсата на по-оригинално хрумване се бях маскирала като спирка на автобус и в края на вечерта ми идеше да размахам табелата около себе си, защото всеки ме питаше за разписанието.
Ха! Само ако тогава бях познавала мадам Росини! Щях да съм звездата на вечерта!
Напълно очарована отново се завъртях пред огледалото, но на това бързо бе сложен край, когато мадам Росини застана зад мен и ми надяна „апката“. Тя представляваше огромно чудовище от слама с пера и сини панделки и според мен оплескваше целия ми външен вид. Опитах се да убедя мадам Росини да я махне, но тя остана непреклонна.
— Без апка — не. Това би било неприлично! Това не е конкурс за красота, ma cherie*! Тук става дума за автентичност.
* Скъпа (фр.). — Бел. прев.
Потърсих в джоба на ученическата си униформа мобилния си телефон.
— Поне бихте ли ме снимали без шапката?
— Bien sur*, сладката ми!
* Разбира се (фр.). — Бел. прев.
Заех подходяща поза и мадам Росини ми направя поне трийсет снимки от всички страни, няколко дори и с шапка. Все пак Лесли трябваше да има и на какво да се посмее.
— Така, а сега ще кажа горе, че си готова. Чакай тук и повече не пипай шапката. Стои ти перфектно.
— Да, мадам Росини — казах послушно.
Едва беше напуснала помещението и вече набирах с чевръсти пръсти номера на Лесли и й изпратих няколко от снимките с шапка чрез есемес. Тя се обади след четиринайсет секунди. Слава богу, обхватът шивашкото ателие беше безупречен.
— В автобуса съм — изкрещя Лесли в ухото ми. — Вече съм приготвила бележник и химикалка за писане. Само трябва да говориш по-високо, защото до мен двама глухи индийци си говорят. За съжаление не с езика на жестовете.
Започнах да разказвам всичко, което се беше случило, като се опитах набързо да й обясня къде се намирам и какво бе казала майка ми. Въпреки че говорех тотално объркано, явно Лесли успяваше да следи мисълта ми. Отвръщаше ми ту с „Яко!“ ту с „Бъди внимателна!".
Когато й описах Гидиън (искаше да чуе и най-малката подробност) каза:
— Не намирам дългата коса за чак толкова лоша. Само си спомни филма „Като рицарите“. Но обърни внимание на ушите му.
— И без това няма никакво значение. Той е високомерен и надут. Освен това е влюбен в Шарлот. Записа ли си Философски камък?
— Да, всичко записах. Веднага щом се прибера вкъщи ще се потопя в интернет. Граф Сен Жермен... защо името ми се струва толкова познато? Може ли да се окаже, че го познавам от някой филм? Не, бъркам го с граф Монте Кристо.
— Ами ако наистина може да чете мисли?
— Тогава мисли за нещо безобидно. Или просто брой до хиляда отзад напред, но през осем. Тогава няма да можеш да мислиш за нищо друго.
— Могат да дойдат всеки момент и просто ще затворя телефона. О, виж дали ще можеш да откриеш нещо за едно малко момче на име Робърт Уайт, който преди осемнайсет години се е удавил в басейн.
— Записах си. Човече, толкова е откачено. Трябваме да ти набавим автоматичен нож или газов спрей... Знаеш ли какво? Поне си вземи телефона.