Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”

— Всичко в тъмносиньо с кремави орнаменти, един елегантен, следобеден тоалет — продължи тя. — И подходящи брокатени обувки. Много по-удобни, отколкото изглеждат. За щастие ти и закачалката имате един и същи номер обувки. — Тя хвана ученическата ми униформа с два пръста и я сложи встрани. — Пфу! Срамота! И най-красивото момиче, облечено с това, прилича на плашило. Ако поне полата можеше да се скъси според модата. А и това отвратително пикняно жълто! Който е измислил тази униформа, сигурно мрази учениците от цялото си сърце!

— Мога ли да задържа своето бельо?

— Само гащичките — каза мадам Росини, като френският й акцент звучеше много сладко. — Не са исторически издържани, но една ли никой ще наднича под полата ти. А ако все пак някой го направи, изритай го силно, така че да загуби ума и дума. Макар и да не им личи, върховете на тези обувки са подсилени с метал. Ходи ли вече до тоалетната? Важно е, защото веднъж щом облечеш роклята, ще е трудно...

— Да, мадам Росини, вече три пъти ме попитахте.

— Искам да съм сигурна.

Непрестанно се изумявах как се грижеха за мен и на какви дреболии обръщаха внимание. След като се нахранихме, госпожа Дженкинс ми подаде един чисто нов несесер с тоалетни принадлежности, за да мога да си измия лицето и зъбите.

Очаквах, че корсетът ще затрудни дишането ми и ще изкара насила телешкото от стомаха ми, но в действителност се оказа изненадващо приятен за носене.

— А пък аз си мислех, че жените, носещи корсет масово са припадали.

— Да, наистина са припадали. От една страна, защото са ги връзвали прекалено стегнато, а от друга — защото въздухът е бил толкова гъст, че с нож да го режеш, никой не се е къпел, а само са се парфюмирали — каза мадам Росини и потръпна при представата за това. — Перуките са гъмжали от въшки и бълхи, а бях чела някъде, че понякога в тях са се загнездвали и мишки. Ах, най-красивата мода, но е липсвала всякаква хигиена. Твоят корсет не е като на онези бедни същества, носиш специална изработка а ла мадам Росини, удобен като втора кожа.

— Аха. — Бях ужасно развълнувана, докато си слагах полата с кринолин. — Усещането е сякаш носиш огромен кафез за птици.

— Това не е нищо — увери ме мадам Росини, докато внимателно обличаше роклята през главата ми. — Този кринолин е направо миниатюрен в сравнение с другите, които са се носели по същото време във Версай. Обиколката им е била четири метра и половина. Пък и твоят не е изработен от балени*, а от лек като перце високотехнологичен материал. Никой няма да го види.

Около мен се стелеше синият плат с кремавите орнаменти, който би бил много подходящ и за покривка за диван. Но трябваше да призная, че въпреки дължината и гигантската си обиколка, роклята бе много удобна и ми стоеше като излята.