Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”

— Защо?

— Хронографът не бива да се отстранява от времето, в което се намира. Ако това се направи, тогава човек не може да се върне в настоящето. Който вземе хронографа със себе си в миналото, ще остане там.

— Що за причина трябва да е това, която да те накара да вземеш такова решение? — попитах тихо и преглътнах.

— Разбраха, че в настоящето не съществува сигурно място за тях и хронографа. Рано или късно пазителите щяха да ги открият навсякъде по света.

— Но защо са го откраднали?

— Искаха да предотвратят да се затвори кръвният кръг.

— Какво ще се случи, ако кръвният кръг се затвори? — Боже, сега говорех точно като някой от тях. Кръвният кръг. Сега оставаше да проговоря и с рими.

— Чуй ме, миличко, нямаме много време. Дори и сега да твърдят друго, те ще се опитат да те включат в така наречените си мисии. Ти си им нужна, за да затворят кръга и да разкрият тайната.

— Но каква е тази тайна, мамо? — Вече имах чувството, че хиляда пъти съм задала този въпрос и направо ми идеше да крещя.

— Нямам никаква представа, точно както и останалите. Мога само да гадая. Но е могъща и дарява с голяма сила този, който знае как да я използва. Но могъщество в погрешните ръце е много опасно нещо. Люси и Пол бяха на мнение, че е по-добре тайната да остане неразкрита. Те принесоха голяма жертва заради това.

— Това вече го разбрах, не разбрах само защо.

— Макар и някои от мъжете там вътре да се ръководи единствено от научния си интерес, подбудите на много други в никакъв случай не са благородни. Знам, че няма да се спрат пред нищо, за да постигнат целта си. Не можеш да вярваш на никого. На никого, Гуендолин.

Въздъхнах. Нищо от това, което току-що ми каза, нямаше да ми е от полза. Откъм предната част на градината се чу шум от двигател, после една кола спря пред портата. Въпреки че тук бе забранено за автомобили.

— Време е, Грейс! — извика лейди Ариста.

Мама се изправи.

— О, вечерта ще е просто чудесна. Ледените погледи на Гленда сигурно ще замразят вечерята.

— Защо акушерката е отпътувала точно днес? И защо не си ме родила в болница?

— Трябва да оставят горката жена на мира — рече мама.

— Грейс! Хайде, идвай! — лейди Ариста почука с върха на чадъра си по желязната порта.

— Мисля, че скоро ще си отнесеш боя — казах аз.

— Сърцето ми се къса да те оставя тук сама.

— Бих могла и да се прибера с теб вкъщи. — Още докато го изричах знаех, че не го искам.

Беше точно както бе казал Фолк де Вилърс — аз бях част от всичко това и колкото и да бе чудно, ми харесваше.

— Не, не можеш. При неконтролируемите пътувания във времето е възможно да бъдеш ранена или дори убита. Поне що се отнася до това, тук си на сигурно място. — Тя ме прегърна. — Не забравяй какво ти казах. Не се доверявай на никого. Дори и на собствените си чувства. И се пази от граф Сен Жермен. Говори се, че притежава способността да прониква в съзнанието на другите. Ако го допуснеш, ще може да прочете мислите ти и — още по-лошо — да контролира волята ти.