Дни на кръв и звездна светлина

Мощта на химерската армия от край време се дължеше на дузина от най-свирепите племена и Акива с изненада разпозна представител на едно от тях точно в центъра на сборището бегълци. Един дашнаг насред кеприните. Още млад, недостигнал зрелост, но дори малък дашнаг представляваше брутална гледка. Този обаче държеше в яките си ръце крехка кошута кентавър, а ръката му притискаше устата ѝ – явно тя беше изпищяла и сега ясните ѝ сърнешки очи изглеждаха огромни на фона на дребното личице. Друго момиче кошута се беше свило плашливо до момчето дашнаг и макар Акива да не знаеше какво точно е събрало тези противоположности на едно място, едно беше ясно и то като в миниатюра доказваше какво са причинили ангелите на Ерец: бяха посели ужас, който е обединил всички химери срещу тях.

Това трая само миг. После момчето дашнаг много внимателно остави на земята момичето кентавър; в очите му се четеше страх, но и отчаяна решимост да защитава себеподобните си. Акива вече беше извадил мечовете, но нямаше желание да ги използва.

Не за това сме предопределени, помисли си той.

– Хаз... – понечи да каже.

Брат му се извърна към него. Изглеждаше озадачен, изви очи.

– Много странно – прекъсна той Акива. – Мога да се закълна, че чух нещо долу.

На Акива му трябваше миг, за да схване, после го заля вълна на облекчение – отдъхна си, почувства благодарност.

– Аз също – каза предпазливо, надявайки се правилно да е разбрал брат си. Момчето дашнаг ги гледаше напрегнато с изопнати жили, които щяха сякаш всеки момент да се скъсат. Всички от племето на кеприните, както и двете момичета дама ги наблюдаваха с немигащи очи. Някакво бебе взе да пищи – бебе – и майка му го притисна още по-здраво към себе си. – Трябва да е било птица – рискува Акива.

– Сигурно е птица – съгласи се Хазаел и обърна гръб на бегълците. След това зашляпа през потока, небрежно, даже малко комично; наведе се да откъсне цветче от тръстиковите стебла, покрили брега. После го затъкна в ризницата си. То и сега беше там.

Хазаел извади цветчето и го поднесе на Лираз. Акива се скова, питайки се дали се кани да ѝ разкаже как днес са пощадили живота на цяло село химери, че и на един дашнаг отгоре – макар още момче, той скоро щеше да се превърне в свиреп воин. Какво ли би казала тя? Вместо това обаче Хазаел ѝ подаде цветето с думите: "Донесох ти подарък".

Лираз пое цветето, погледна го, после вдигна очи към Хазаел, напълно безизразно. След това пъхна цветчето в устата си. Сдъвка го и го преглътна.

– Хм – рече Хазаел. – Не точно това очаквах.

– Брей! И да не би често да подаряваш цветя?

– да – отвърна той. Хазаел винаги намираше начин да извлече наслада от живота, въпреки многото забрани, наложени им като войници и още по-лошо – като войници в Легиона на извънбрачните. – Само дано не е било отровно – безгрижно добави.