Проклятието на черната луна
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1302-9
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Проклятието на черната луна». Краткое содержание книги:
– Кой дойде да те учи на Гласа тази вечер? Мислиш ли, че би могла да намериш друг учител? Тези, които могат да използват тази сила, не я споделят. Независимо дали ти харесва, ти имаш нужда от мен и се нуждаеш от мен от деня, в който стъпи в тази страна. Помни това и спри да ме вбесяваш!
– Ти също се нуждаеш от мен – изръмжах.
– Точно затова те уча. Затова ти осигурявам безопасно място, където да живееш. Затова продължавам да спасявам живота ти и се опитвам да ти давам нещата, които искаш.
– О, н-нещата, к-които ис-скам? – заекнах аз, защото бях толкова бясна, че се опитах да изплюя думите наведнъж. – Ами отговори? Опитай да ми дадеш от тях!
Той се засмя, а звукът отскочи от тухлените стени на тясната уличка, по която профучавахме, и отекна така сякаш много мъже се смееха навсякъде около мен, което беше зловещо.
– Денят, в който ти дам отговори, ще бъде денят, в който вече няма да имаш нужда от тях.
– Денят, в който вече няма да имам нужда от тях – казах му ледено, – ще бъде денят, в който ще съм мъртва.
Докато пристигнем на местопрестъплението, стрелецът си беше пръснал черепа, тези от заложниците, които бяха оцелели, получаваха грижи и зловещият дълг да бъдат преброени и събрани телата беше започнал.
Улицата беше затворена около пъба от едната пряка до другата, натъпкана с полицейски коли и линейки, и гъмжеше от Гарда. Паркирахме и слезнахме от мотора на пряка от мястото.
– Допускам, че Книгата е била тук. Усещаш ли я?
Поклатих глава.
– Вече я няма. Натам! – посочих на запад. Леден канал течеше на изток в нощта. Щях да го отведа в противоположната посока и накрая да заявя, че съм изгубила „сигнала“ ù. Ужасно ми се гадеше и не заради всички тела и кръвта. Шинсар Дъб е връхната точка в гаденето. Бръкнах в джоба си и извадих едно хапче против гадене. Усещах началото на жестока мигрена и се надявах да не удари.
– По-късно ще ми кажеш всичко, което знаеш. Някак си разбрала как се движи из града и това е свързано с престъпленията, нали?
Беше добър. Когато кимнах внимателно, опитвайки се да не разполовя черепа си, той каза:
– И някак си успяла да принудиш Джейни да ти дава информация. Как си постигнала това, честно казано, ме мога да си представя.
– Боже, може би не съм чак такава глупачка, за каквато ме мислиш – пъхнах още едно хапче в устата си и си отбелязах да започна да нося и аспирин.
След кратка пауза той каза стегнато:
– Може би не си – което беше почти като извинение от Баронс.
– Нахраних го с Ънсийли.
– Да не си откачила? – избухна Баронс.
– Подейства.
Той присви очи.
– Някой може да помисли, че развиваш ситуационна етика[4].
– Мислиш, че не знам какво е това? Баща ми е адвокат. Знам какво е това.
Бледа усмивка изви устните му.
– Връщай се на мотора и ми кажи накъде да вървим!
– Ще ти кажа накъде да вървим – измърморих горчиво, а той се засмя. Докато се носехме надолу по улицата, надалеч от Мрачната книга, главоболието ми започна да отслабва. Внезапно бях толкова възбудена, че се хванах в опасна близост до това да започна да трия болезнените си зърна в гърба на Баронс. Мигновено се дръпнах и погледнах през рамо. Сърцето ми потъна. Бръкнах за Копието. Нямаше го.
Баронс сигурно беше усетил напрежението в тялото ми, защото погледна през рамо към мен и видя това, което и аз – Фае принцът се пресяваше по улицата зад нас, в един миг там, после го няма, в следващия на десетина крачки по-близо.
– Достатъчно лошо е, че не ми каза за Книгата, госпожице Лейн, но ми кажи, че не си казала на него!
– Трябваше. Исках да направи нещо за мен, а това беше всичко, което можех да му предложа и с което бях готова да се разделя. Но не му казах всичко.
Всъщност умишлено го бях заблудила, така че как ме беше открил тази вечер? Глупав късмет? Не би могъл да проверява всяко престъпление в града!
Гневът отново обхвана тялото на Баронс и този път беше по-зле отпреди. Той спря толкова рязко, че се забих в гърба му, паднах от мотора и се проснах на пътя. Докато се изправя и изтупам праха от дрехите си, Баронс беше слязъл от мотора, В’лане също беше спрял и стоеше на улицата на около десетина метра.
– Ела тук, госпожице Лейн! Веднага!
Не помръднах. Бях се вбесила, че ме изхвърли така. От това главата ме беше заболяла още по-зле. Освен това един разярен Баронс бе нещо, до което искате да стоите не повече, отколкото да се сгушите до вбесена кобра.