Проклятието на черната луна
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1302-9
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Проклятието на черната луна». Краткое содержание книги:
– Освен ако не искаш той да се Пресее и да те вземе, ела до мен! Сега! Или искаш да отидеш с него?
Погледнах към В’лане и се приближих към Баронс. В’лане беше толкова леден от неудоволствие, че малка фъртуна заледяваше неговия край на улицата, а аз не бях облечена за такова време. Добре, може би В’лане ме плаши малко повече от Баронс. В’лане използва сексуалността си срещу мен, а аз съм податлива на нея.
Баронс не го прави. Дори сега ръката ми се плъзгаше към дюкяна, търсейки ципа, и аз едва не изхленчих. Потърсих онова хладно, чуждо място в пулсиращата ми глава. Аз съм силна, казах си, аз съм Шийте зрящ. Няма да се поддам.
Баронс положи ръка върху рамото ми и аз се преместих в подслона ù. Нещото на езика ми гореше. Дамгата ме сърбеше. В този миг презирах и двамата.
– Стой далеч от нея! – изръмжа Баронс.
– Тя идва при мен по собствена воля. Тя ме вика, тя ме избира – В’лане беше в най-силния си блясък в злато, бронз и лед в цветовете на дъгата. Той ме огледа надменно. – Ще се занимая с теб по-късно. Ти наруши сделката ни. Има цена за това – той се усмихна, но Фае не знаят как наистина да се усмихват. Те залепват човешко изражение на неестествено перфектните си лица. – Не се страхувай, МакКайла! Аз ще... как го казвате? – ще го целуна, за да ти мине, когато свърша.
Махнах ръката си от ципа.
– Не съм нарушила сделката ни умишлено, В’лане. Баронс подслуша нещо, което не трябваше да подслушва.
– Опущение или престъпление, каква е разликата?
– Има разлика. Дори в съда разпознават разликата.
– Човешки закон. Законът на Фае не познава такова нещо. Има последствия. Начините, по които са постигнати, нямат тежест. Ти каза, че не знаеш как да проследиш Книгата.
– Не знам. Просто последвах предчувствие тази вечер. Извадих късмет. Ти?
– Безочливост и лъжи, МакКайла. Не допускам нито едно от двете.
– Няма да повредиш и един косъм от главата ù или ще те убия! – каза Баронс.
„Нима? С какво?“ – исках да попитам. В’лане беше Фае. Копието ми го нямаше, а Мечът беше у Роуина.
Леденото притегляне на Книгата намаляваше. Тя се движеше бързо. Следващата ù жертва беше в кола, и то бърза. Стигнах до самодоволна и напълно извън темата мисъл на любител на коли: „Не по-бърза от моята. Аз имам вайпър. Ключовете му са в джоба ми.“
Самодоволната мисъл избледня. Идеята да оставя Книгата да се измъкне, да ù позволя да обикаля наоколо и да унищожава живота на още хора нараняваше самата ми същност. Но без значение колко настоятелно моите сетива на Шийте зрящ крещяха по мен да я проследя, не смеех. Не с Баронс и В’лане наоколо. Трябваше да разбера повече за Книгата. Трябваше да разбера как да сложа ръка върху нея и да направя правилното нещо. Кого заблуждавах? Трябваше да знам какво е правилното нещо. Ако допуснем, че накрая успея да я взема, на кого можех да се доверя? На В’лане? На Баронс? На Роуина? Да пази Бог! Щеше ли самата Сийли кралица да се появи и да спаси положението? Някак си се съмнявах. Нищо в живота ми вече не беше лесно.
– Нямаш право да я имаш – казваше В’лане на Баронс.
– Силата дава правото. Не беше ли това твоето мото?
– Никога не би могъл да разбереш моето мото.
– По-добре, отколкото смяташ, фейо.
– Нищо не можеш да направиш с нея, дори да успееш да я вземеш. Ти не говориш езика, на който е написана, и не би могъл да се надяваш да го дешифрираш.
– Може би имам камъните.
– Не всички – каза В’лане студено и от презрението в гласа му разбрах, че той има поне един, ако не и двата други камъка за превод, които ние търсехме. Четирите мистични прозрачни камъка трябваше да са на едно място, за да „разкрият истинската природа“ на Шинсар Дъб. Баронс вече имаше единия, когато го срещнах. Неотдавна аз откраднах втория от Малуш – събитие, което беше ускорило враждебността между нас.
Баронс се усмихна. Умен мъж. До този момент беше подозирал, но не беше сигурен.
– Може би съм научил достатъчно от твоята принцеса, за да не ми трябват и четирите – присмя се Баронс, а в думите му имаше цял свят на намеци. Дори аз, която нямах представа какво намекваше, чух обидата в тях и знаех, че тя сряза надълбоко. Между В’лане и Баронс имаше история. Те не се презираха взаимно само заради мен. Имаше нещо повече от това.
Лед покри робата с цветовете на дъгата на В’лане, понесе се надолу по павираната улица и се разшири, покривайки паважа от канавка до канавка с тънък черен слой, който пукаше като изстрели, докато обвиваше по-топлия камък.