Проклятието на черната луна
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1302-9
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Проклятието на черната луна». Краткое содержание книги:
Добре, нека се бият! Нека Книгата изчезне и отнесе проблемите ми с нея! За да налея масло в огъня, казах:
– Защо двамата се мразите толкова много?
– Чука ли я вече? – В’лане ме пренебрегна напълно.
– Не се и опитвам.
– Превод: Усилията ти са се провалили.
– Не, не са – казах. – Той не се е опитвал. За ваша информация, момчета, а използвам термина много свободно, в мен има много повече от секс.
– Ето защо си още жива, госпожице Лейн. Продължавай да развиваш тези си заложби!
След като и двамата бяха тук, за разнообразие, имах предчувствие, което исках да изпробвам.
– Какво е Баронс? – попитах В’лане. – Човек или нещо друго?
Принцът погледна Баронс и не каза нищо.
Баронс ми хвърли остър поглед.
– Е, Баронс – казах сладко, – разкажи ми за В’лане! Той добър ли е, или лош?
Баронс погледна настрани и не каза нищо.
Поклатих глава отвратена. Беше както подозирах. Мъже! Еднакви ли бяха сред всички видове, независимо дали са хора, или не?
– И двамата имате нещо срещу другия и никой от вас няма да го издаде, за да запази собствените си тайни в безопасност. Невероятно! Вие се мразите и все пак се държите един за друг. Е, знаете ли какво? Майната ви! Свърших и с двама ви.
– Големи думи за малък човек – каза В’лане. – Ти се нуждаеш от нас.
– Той е прав. Примири се, госпожице Лейн!
Супер! Сега обединяваха силите си срещу мен. Предпочитах В’лане да изчезва, когато Баронс се появява. Това значеше ли, че В’лане все пак не се страхува от Баронс? Огледах разстоянието между тях. Ако Баронс пристъпеше напред, дали В’лане щеше да отстъпи? Трудно можех да го допусна. След миг размисъл се измъкнах изпод ръката на Баронс и пристъпих зад него. Усетих как се отпуска малко. Според мен мислеше, че търся закрилата на тялото му, използвайки движението да покажа, че съм избрала страна. Представих си колко самодоволен изглежда точно сега.
Бутнах го напред с всичка сила. В’лане мигновено се плъзна назад. Баронс ми хвърли яростен поглед през рамо. Не мисля, че много жени бутат Баронс наоколо.
– Какви игри играеш, Шийте зрящ? – изсъска В’лане.
Фае принцът се страхуваше от Баронс. Опитах се да обработя тази мисъл, но не съм сигурна, че успях.
– Можеш ли още да усетиш Книгата? – попита Баронс, а един мускул трептеше на челюстта му.
– Да, къде отиде? – настоя В’лане. – Накъде?
– Изгубихте твърде много време в разправии – излъгах. Все още усещах слаб гъдел. Беше спряла някъде. – Излезе от радара ми преди няколко минути – не бях сигурна, че някой от тях ми повярва, но какво можеха да направят?
Всъщност ми хрумна, че и двамата можеха да ми направят нещо наистина гадно, ако искаха. Баронс можеше да използва Гласа, да ме принуди да му кажа истината и да ме накара да проследя Книгата. А ако разбирах заробването от Секс-до-смърт-Фае, В’лане можеше да увеличи онова секс нещо и да ме насочва наоколо като разгонена малка кучка.
Тогава защо не го правеха? Защото наистина бяха прилични момчета с прилични мотиви, въпреки обърканите личности ли? Или защото не искаха другия наоколо, когато ме използваха, за да намеря Книгата, а нито един от двамата не можеше да измисли начин да се отърве от другия в момента?
Ние всички я оставяхме да се измъкне, за да попречим на другите да я имат? Еха! Някога ми беше трудно по геометрия в гимназията. Животът беше много по-сложен от математиката.
– Мърдай! – каза Баронс. – Качвай се на мотора!
Не ми хареса тонът му.
– Къде ще отидеш, госпожице Лейн, ако не с мен или с него? Обратно у дома в Ашфорд? Ще тръгнеш ли сама? Ще си вземеш ли апартамент? Ще трябва ли баща ти да дойде да прибере багажа ти така, както ти разчисти след сестра ти?
Обърнах се и започнах да вървя. Той ме последва, достатъчно близо, за да усетя дъха му на врата си.
– Той ще те Пресее – каза с ниско ръмжене, – ако му дадеш възможност.
– Не мисля, че ще рискува да се приближи на пет метра от теб – казах хладно. – И няма нужда да ми напомняш, че сестра ми е мъртва. Това беше евтин изстрел.
Качих се на харлито.
Да отида с В’лане и да бъда наказана за нарушаването на сделката ни?
Щях да рискувам с Баронс. Засега.
Осем
–Част от пощата ти е пропуснала дупката – каза Дани, докато отваряше вратата и вкарваше колелото си вътре.
Вдигнах поглед от книгата, която четях (отново ирландските нашествия, едно от най-скучните проучвания, които някога съм правила, като изключим някои от частите за Фир Болг и Фоморите), и след като огледах зад нея, за да съм сигурна, че е сама, се усмихнах. Къдравата ù кестенява коса беше развяна от вятъра, бузите ù бяха зачервени от студа, а тя беше завършила зелената си раирана униформа на Корпорация „Бързи пощи“ с наперено сложена шапка на компанията и с вечното си изражение „скучно ми е и съм твърде готина за приказки“.