Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Амиранта и Брандос се спогледаха многозначително. Налнар имаше слабост към сиренето.
Докато джуджето продължаваше да се тъпче, Каспар махна нетърпеливо на стражата и повтори:
— Мисля, че няма никаква заплаха.
Секретарят, все още на границите на истерията, извика на войниците:
— Арестувайте тези хора! — И посочи Амиранта и Брандос.
Каспар махна повторно, за да отмени заповедта.
— Ваш ли е? — попита той и посочи Налнар.
— В известен смисъл — отвърна чародеят.
Каспар кимна на секретаря да си върви. След като той и войниците излязоха, Амиранта и Брандос забелязаха непознат мъж, седнал в ъгъла. Каспар се надигна и се обърна към него:
— Лорд Мора, изглежда, ще е по-добре да продължим разговора си друг път.
Мъжът се изправи бавно, кимна и напусна кабинета.
— Сега — рече Каспар, — как трябва да разбирам всичко това?
Амиранта стисна отчаяно очи.
— Налнар!
Щом чу името си, джуджето подскочи и изфъфли:
— Господарю?
— Посланието?
Джуджето сведе посърнало глава и произнесе:
— Амиранта от Сатумбрия очаква аудиенция, защото носи страховито предупреждение и трябва да говори незабавно с вас.
— Забрави ли?
— Видях сиренето — оправда се дребосъкът.
Брандос сви рамене.
— Можеше да е и по-зле. Ако имаше вафли.
— Вафли — съгласи се Амиранта.
— Вафли! — изписука джуджето и започна да се озърта.
Амиранта протегна ръка и каза:
— Свободен си, слуга!
Джуджето изчезна и чародеят продължи:
— Господарю Каспар, моля да ме извините, но чакаме пред вратите ви вече три дни…
— Четири — поправи го Брандос. — Ако броим и днес.
Амиранта го изгледа, ядосан от прекъсването, и продължи:
— Бяхме готови да чакаме и още, ако въпросът търпеше отлагане.
Каспар кимна, седна на креслото и каза:
— Слушам ви.
Амиранта разказа сбито на Каспар за срещата си с призования демон, като прескочи обяснението защо въобще е трябвало да викат демон в онази пещера. Все пак не пропусна нищо важно и подчерта колко опасно е било съществото и че появата му вещае нови, още по-големи опасности.
Каспар помълча известно време и после каза:
— Нека видим дали съм ви разбрал правилно. Вие сте двамата шарлатани, които тероризират хорицата на изток и на запад, като прогонват демони, които преди това са повикали. — Те се опитаха да възразят, ала генералът не им обърна внимание. — Но тази опасност, за която говорите, според вас е достатъчно голяма, за да посмеете да дойдете тук и да се срещнете с мен, макар да си давате сметка, че бих могъл да ви наложа сурово наказание, задето мамите населението?
Амиранта погледна Брандос, който стоеше неподвижно, и след кратка пауза каза:
— Да. Тази опасност е достатъчно голяма, за да преценя, че трябва да съобщим за нея. Магията има свои характерни черти, уникални за всеки, който я прилага, но само най-опитните сред нас могат да ги различават. Мъжът, който повлия на заклинанието ми, за да призове бойния демон, ми е добре познат.
— Кой е той? — попита Каспар.
— Брат ми Беласко.
— Значи това е семеен проблем? — попита Каспар и присви очи, сякаш беше недоволен от наученото.
Брандос се размърда смутено.
— Ами… семейството е доста странно.
— Така изглежда. — Каспар се надигна с въздишка от креслото и отиде до прозореца. — Доста съм пътувал в живота си, до места, за които вероятно не сте и чували. Ъ-ъ… ти си чародей, нали?
— Това е титла сред сънародниците ми — обясни Амиранта. — Сатумбрийците.
— За пръв път чувам за тях — призна Каспар.
— Няма ги вече — рече Амиранта и дори Брандос се изненада от думите му. — Бяха изтребени преди много години от армията на Изумрудената кралица.
Каспар кимна.
— Запознат съм с историите за онези времена. — Не сметна за нужно да обяснява, че дори е служил във войска, сражавала се с онази армия. — Добре, да речем за момент, че вярвам на историята ти. Все още не мога да разбера какво те безпокои.
— Мисля, че обясних — отвърна Амиранта и в гласа му се долови нотка на нетърпение.
— Представи си, че съм изоставащ ученик — рече Каспар, приседна на края на бюрото и махна на мъжете да се настанят в креслата отсреща.
Амиранта седна и втренчи поглед в Каспар от Оласко, втория най-могъщ човек в кралство Мубоя. От пръв поглед си личеше, че това не е безгласен придворен, а мъж, който е видял много и може да бъде много опасен. Амиранта си даваше сметка, че най-добрият подход ще е да се избегне недоволството на този човек.
Така че заговори бавно, като премисляше всяка дума: