Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Двамата с Брандос се бяха явили тук преди четири дни, издокарани с най-хубавите си дрехи, за да не ги помислят за дребни мошеници или просители. Съобщиха на секретаря, надменен и придирчив човечец, че са дошли да говорят с лорд Каспар по въпрос, нетърпящ отлагане и важен за кралството.
И вече четири дни чакаха безрезултатно.
Брандос седна до своя приятел за пети или шести път днес и каза:
— Смяташ ли, че трябва да подкупим секретаря?
— Опитах още вчера и едва не ме арестуваха. — Изгледа го и добави тихо: — Изглежда, това, което чухме за този Каспар от Оласко, е вярно. Той е създал доста принципна държава. — Амиранта се облегна назад, като внимаваше да не изцапа бялата си роба. — Изненадващо е, като се има предвид какви негодници се докопват до властчицата на други места, но не мога да определя дали изненадата е приятна, или обезпокоителна.
— Е, след като не можем да си пробием път с рушвет до този генерал и изглежда, че ще хванем плевели, докато седим тук, имаш ли някакви други идеи? Не че недоволствам, задето вече няколко дни не правим нищо, но…
— Всъщност имам. Защо не му пратим някое по-предизвикателно послание?
Чародеят се надигна и затвори очи. Бе вдигнал съвсем леко ръка, но Брандос позна, че ще последва призоваване. Сега не бе нито моментът, нито мястото да се вика демон, но старият борец се доверяваше на инстинктите на Амиранта; вярно, че на няколко пъти подобни решения едва не им бяха коствали живота, но пък в други случаи, много повече на брой, се оказваха спасителни.
Едно леко „пльок“ възвести появата на мъничка фигура, висока до коленете. Това беше джуджето Налнар, едно от най-старите същества, повиквани от чародея. За да накарат богатите да се разделят с част от златото си, Брандос и Амиранта разполагаха с набор от половин дузина същества, всичките притежаващи различни способности да изумяват и всяват страх, макар да не представляваха истинска заплаха.
Тъмнокожият дребосък — цветовете се меняха според светлината, но бяха от тъмносин до пурпурен — бе най-интелигентното им попълнение. Яркожълтите му очи огледаха проницателно Амиранта изпод надвисналите вежди, после джуджето се ухили, разкривайки два реда остри като бръснач зъби, и посочи чародея със закривения си нокът.
— Ти ме повика, господарю. Очаквам заповедите ти.
Привлечен от необичайния глас на джуджето, секретарят вдигна глава от писалището си и очите му се изцъклиха. Амиранта посочи кабинета на Каспар и рече:
— Зад тези врати се намира един важен човек. Генерал Каспар, канцлер на махараджата на Мубоя. Отнеси му съобщението, че аз, Амиранта от Сатумбрия, очаквам аудиенция, защото нося страховито предупреждение и трябва да разговарям с него веднага. — Сниши глас и добави: — Ще можеш ли да го запомниш, Налнар?
— Запомних, господарю — отвърна дребосъкът и с два скока стигна до прозореца.
— Стража! — извика секретарят.
Веднага дотичаха войници. Амиранта се беше облегнал спокойно назад. Брандос проследи с интерес разговора между секретаря и войниците: надменното човече им обясняваше как двамата мъже на пейката съзаклятничели и дори повикали едно синьо джудже, което изскочило през прозореца.
Стражите бяха още по-объркани, когато секретарят им нареди да арестуват двамата на пейката — все пак те седяха съвсем спокойно и не изглеждаше да вършат нещо нередно. Едва тогава секретарят си спомни, че съседният прозорец води към кабинета на генерала, и извика:
— Бързо! Влизайте вътре! Защитете негово превъзходителство!
Войниците нахлуха през вратата и изплашеният секретар ги последва. Брандос и Амиранта се спогледаха, изправиха се и също влязоха в кабинета.
Каспар от Оласко, генерал на армиите на Мубоя и кралски канцлер, седеше зад писалището си, докато джуджето Налнар похапваше кротко сладкиши и сирене от една купа. Генералът бе бутнал креслото си назад, очевидно отначало стреснат, но сега разглеждаше дребосъка с интерес.
Войниците спряха неуверено и секретарят извика:
— Ваше превъзходителство, как сте?
— В пълна безопасност, както изглежда — отвърна Каспар. Той беше кръглолик мъж, строен и добре сложен. Косата му бе прошарена, бакенбардите му бяха прилежно подравнени. На лицето му се четеше любопитство и същевременно раздразнение, че са го прекъснали. Очевидно не виждаше в ситуацията нищо заплашително.
— Това нещо влезе преди малко през прозореца и скочи на писалището ми. После започна да ми яде от обяда.